В опасност

В навечерието на новия сезон един от важните играчи на Манчестър Сити – Рубен Диаш използва социалните мрежи, за да изрази възмущението си от натоварения календар, който го очаква в следващата година. Единадесет (11) месеца на непрекъснати ангажименти, които могат да включват до 85 официални срещи. Звучи чудовищно, но е самата истина.

Два месеца по-късно португалският бранител вече има 12 мача зад гърба си през сезона, като е доста вероятно още до края на седмицата броят им да нарасне, ако се появи в игра за родината си в срещите за Лигата на Нациите. След това следва завръщане при „гражданите“ за гостуване на Уулвърхемптън във Висшата лига и керванът продължава да си върви. Диаш, разбира се, не е единственият, който страда от натоварен график. Същото е напълно валидно за неговия сънародник и съотборник в Сити Бернардо Силва. Същото щеше да е напълно вярно и за друг представител на „синята“ част на Манчестър – Родри, който обаче се контузи тежко в дербито с Арсенал и отпада до края на кампанията. Испанецът беше сред най-яростните критици на това, което се случва във футбола и дори заяви на една от пресконференциите, в които участва, че играчите обмислят протест срещу абсурдната честота на ангажиментите си.

Да, необходимо е мачовете да бъдат редуцирани. Защото страдат самите играчи, страда и интересът към играта. Просто в годината няма празен период и феновете изпитват огромно пренасищане. Презадоволени сме от всичко, което се предлага на пазара – всичко се излъчва по телевизията. Всичко се излъчва постоянно по телевизията. Изпълнителният директор на Професионалната Асоциация на Футболистите Махета Моланго беше доста ясен в изказване преди ББС наскоро, че реформи са необходими, но фокусът трябва да остане върху „вътрешните първенства“. Или поне такова е желанието на играчите. Което автоматично означава, че вероятно ще пострадат националните отбори и точно мачовете на международно ниво ще бъдат понамалени.

Никой не оспорва, че Световното първенство и континенталните шампионати като Европейското първество или Копа Америка са върхът в кариерата на всеки играч и най-великият повод за футболна радост на нациите. Но петте пауза за мачове на национални отбори през годината (невключващи големите първенства през лятото) вече изглежда в тежест на самите играчи. Някои треньори се оплакват, че паузите за националните отбори нарушават ритъма в подготовката им или дори убиват устрема им, ако са влезли в серия от 3 поредни победи, да кажем. По-меркантилната страна на монетата също не е за пренебрегване. Мачовете на националните отбори (ако не е Мондиал или европейско първенство) генерират по-скромни приходи в сравнение с Висшата лига, Серия А или Ла Лига. Самите привърженици на играта не показват понякога същия плам към срещите на представителните отбори, защото не разбират концепцията на Лигата на Нациите, не са привлечени от опонент като Малта или знаят, че значението на среща като Израел – Франция реално далеч не е огромно.

В сезон без голям шампионат за националните отбори, представителните тимове все пак ще изиграят по десетина мача. Това не е революционно и винаги е съществувало в календара, но нововъведенията във футболния живот са тези, които вкарват допълнителни притеснения и тревоги. През юни са финалите във вече споменатата Лига на Нациите. И чисто новото Световно клубно първенство, където трябва да играят 32 отбора от целия свят. В продължение на един месец. Да не говорим, че въпросният турнир ще се проведе в Съединените Щати, което води със себе си пътувания. А мачовете ще е разпрострат от Сиатъл на северозапад, през Лос Анжелис на югозапад, през Маями на югоизток, до Ню Джърси и Филаделфия на североизток. ФИФА не дава индикации, че иска да прави промени до около 2030 в своите планове за календара, но надигащият се вой от играчите в комбинация с наглед отслабващия интерес на привържениците може и да накара Световната футболна централа да преосмисли някои от решенията си.

И понеже сме на темата за националните отбори така или иначе през настоящата седмица – бившият мениджър на един от следващите съперници на България Северна Ирландия – Иън Бараклъф, който водеше тима между 2020 и 2022, сподели, че играта става все по-взискателна и рано или късно играчите ще бъдат потърпевшите. Реално те са в опасност кариерите им да са по-кратки заради честите и тежките контузии. Стига се до парадоксалната ситуация, в която самите футболисти понякога послъгват, за да не им се налага да играят за страните си. Така си спестяват две пътувания и потенциални два мача, в които могат да избегнат нежелани травми. Дори в настоящата пауза за националните отбори вече имаме такива примери – при това от най-големите отбори. Хрумва ми на прима виста Кай Хаверц, който няма да играе за Германия поради контузия, а в последните 2 уикенда вкарваше голове за клубия си Арсенал и не изглеждаше във влошено състояние, без да искам да си слагам грях на душата естествено и да обвинявам когото и да било в симулация.

И за да бъде проблемът решен – може би трябва да се намери отговор на въпроса – колко точно мачове в рамките на един сезон са много? Анализ на FIFPro показва, че десетима играчи (всичките национали на страните си), са участвали в 70 или повече мачове през последния сезон, като препоръката е този брой да не надвишава 55. Сред тях са Фил Фоудън, Дарвин Нуниес, Луис Диас. Да, това са най-известните играчи, но точно те успяват да привлекат най-голям интерес и е нормално да са недоволни. Макар че доста хора биха посочили и друг нюанс – финансовият поток, който влиза в сметките на тези футболисти, не е скромен.

Повечето футболисти все пак доста по-рядко са на терена. Само 0.31% от играчите в годишния доклад участват в повече от 61 срещи през сезона, като 1.8% са били на терена между 51 и 60 пъти.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: