Да дариш от времето си - безценен подарък за възрастни, болни и самотни. Този дар прави Деан Петров. Той обединява над 30 доброволци, които разнасят дарена храна по домовете и решават проблеми на хората - душевни или чисто административни.
Деан Петров: В момента три пъти седмично - във вторник, в петък и в неделя ранасяме храна на лежащо болни. Взимаме хляба от няколко фурни, които ни дават.
Милена Терзова, управител на пекарна: Може би вече половин година даряваме. Остават продукти, не ги продаваме на втори ден и това, което остане, би било прекрасно ако някой може да го изяде, защото много колеги хвърлят по контейнерите, което е недопустимо за сегашната ситуация. Страхотно удовлетворение, защото те се радват, харесват нашите продукти. А ние много се радваме, че те ги харесват и не са гладни.
Тази история е за храна. Но за душата. Готви я Деан Петров. Съставките включват загриженост, състрадание и щипка любов. Така създал своята армия от доброволци около параклиса на Александровска болница.
Деан Петров: Това, от което хората най-много страдат, е именно недоимък на близост, на подкрепа, на обич, разбиране. И именно затова ние осъзнаваме, че да вършим добро е дълг на всеки.
Вече повече от година доброволците изпълняват своя дълг. Казват, че винаги са добре дошли и още хора.
Деан Петров: Защото жетвата е обилна, а жетварите са малко, има много хора в нужда.
Нела и Софи - майка и дъщеря, чули призива.
Нела Вампорова, доброволка: От нас зависи в какво общество живеем и ако ние не си помагаме, а чакаме на някой друг да го направи, наистина много хора ще останат в нужда и ще останат сами.
София Петерс, 10 години: Прави ме щастлива, защото и други хора са щастливи от това.
След като разпределят храната пред храма, доброволците се разделят и тръгват по адресите.
Цанка Станева - на 94 години. Работила като лекар в България и Сирия. Сега е сама.
Д-р Цанка Станева - пенсионер: Важно е, че се грижат за физическото ми здраве, а освен това всеки път ме питат как се чувствам, как съм със здравето, имам ли нужда и от други помощи.
И ѝ помагат. Едно заявление за помощ за отопление в общината - 10 минути работа за Антония.
Антония Тороманова, доброволец: За мен може да е малко, но за някои от тях това е... носи им утеха, чувстват се по-спокойни и знаят, че някой мисли за тях.
Вижте още от поредицата "В търсене на будители":
В търсене на будители: Българинът в САЩ, който направи филм за България
В търсене на будители: Отецът, който обновява църквите, но и помислите на хората
В търсене на будители: Да бъдеш майка на четири деца
В търсене на будители: Денислав Коджабашев за спорта и победата на духа
В търсене на будители: Учителят, който променя съдби, и професията, която променя него
В търсене на будители: Българин в Париж помага на студенти, докато завършат
Чуй новините
Подкаст
