В търсене на будители: Българин в Париж помага на студенти, докато завършат

Тържества и факелни шествия за Деня на народните будители бяха отменени заради усложнената обстановка с COVID-19.

"В търсене на будители" тази вечер ще напуснем държавната граница, точно като главния ни герой - за да ви разкажем за благородството на един българин в Париж. В момента в дома на професор Боян Христофоров живее студент номер 82. Лекар, учен, но най-вече добър човек - от години професор Христофоров помага на младите хора, докато завършат.

"Аз съм от български произход. И съм пристигнал във Франция 1947 година. След това се ожених за една французойка, имаме 4 деца и един ден тези 4 деца си отидоха, и ние останахме с един голям апартамент и какво ще правим", разказва проф. Христофоров.

Направили добро. Тогава прагът им прекрачил студент номер едно.

"Сега сме в номер 82. Но имаме сега четирима души - един французин, една австрийка и две българки", разказва още той.

Безплатна храна и подслон - това получават, докато завършат.

"Образованието е важно и характерът е важен", споделя професорът.

Всяка седмица поставят забързаното ежедневие на пауза - в неделя на обяд - тогава са всички около масата.

"Да ни кажат всеки какво прави. На обяд има около 10-ина - 15 души, защото не само сегашните студенти, но има и от старите", разказва професор Христофоров.

Някои от старите редовно се обаждат, други - никога не го направили. Но нищо, казва професорът и дава един от 12-те ключа от дома си на следващия, който ще следва в Париж.

"Имам един студент, който толкова обичаше къщата, че никога не иска да ни върне ключа. Той живее някъде там в Дубай, но каза: ключа тука си го пазя", разказва професорът.

И професор Христофоров си пази: писмата от тях, 35 000 снимки и мелодията, която студент му написал. А те, техните студенти се пръснали - из Франция, Белгия, Съединените щати, Канада.

"Ние сме помогнали на доста хора, защото и моята жена помага много, прави много работи, но така нали нищо извънредно, геройско няма", споделя той.

БНТ: Скромен сте?

"Не, нормален съм", отговаря.

В неговата нормалност - да продължи да работи и на 84 е естествено. Лекар е. Помага. Особено сега.

"Работя по телефон, следя болни от COVID, които са се върнали вкъщи".

Не би нарекъл себе си будител, а думата гордост дори я няма в речника си, въпреки стотиците книги зад гърба му.

"Как може такова нещо да се гордея" - завършва разказа си той.

Вижте още от поредицата "В търсене на будители":

В търсене на будители: Българинът в САЩ, който направи филм за България

В търсене на будители: Отецът, който обновява църквите, но и помислите на хората

В търсене на будители: Мисията на доброволците

В търсене на будители: Да бъдеш майка на четири деца

В търсене на будители: Денислав Коджабашев за спорта и победата на духа

В търсене на будители: Учителят, който променя съдби, и професията, която променя него