Външната политика на САЩ - нетрадиционната дипломация при управлението на Тръмп

Избирането на Доналд Тръмп през 2016 предизвика трескави дебати за съдбата на либералния международен ред, американската хегемония и бъдещето на демокрацията. Изнервените съюзници се питаха дали Съединените щати ще изоставят НАТО, ще влязат във война със Северна Корея или ще разрушат международната търговия. Четири години по-късно Съюзите все още са факт, твърдата сила на Америка е неоспорима, а президентът се въздържа от нови военни скъпоструващи кампании зад граница.

Политиката "Америка на първо място" обаче е червена нишка. Доналд Тръмп непрекъснато поставя въпроса какво получават Съединените щати от НАТО, спрямо частта от разходите, която поемат. Той настоява страните членки да харчат за отбрана поне две на сто от Брутния си вътрешен продукт.

"Не е справедливо, защото Съединените щати плащат 4, дори 4,3 процента от най-големият брутен вътрешен продукт в света, защото постигнахме равнища, в които никой не вярваше. В същото време Германия плаща 1 максимум 1,2 на сто от много по-малък БВП, това не е справедливо", казва Тръмп.

Германия обеща да покрие изискванията на Алианса през 2031-ва. Българските усилия, включително покупката на Ф-16, бяха оценени на 25 ноември 2019.

"Те купуват много военно оборудване от Съединените щати - най-доброто в света. Очаквам нашата среща", заяви американският президент.

"Имаме 3,1 процента от националния продукт, 3,1 вместо 2, изискването за членството в НАТО", каза премиерът Бойко Борисов.

"Това е много добре. Трябва да го кажете на Германия", отвърна Тръмп.

Съединените щати започнаха и знаково редуциране на войските си в Германия и прехвърлянето на част от тях в Източна Европа. В същото време поставят под въпрос последното голямо действащо споразумение с Русия за контрол над въоръженията "Нов СТАРТ".

На фона на обвинения за роля на Москва за влизането му в Белия дом, Доналд Тръмп се срещна с руския си колега Владимир Пути три пъти. В същото време е отявлен противник на енергийната зависимост на Европа от Русия и на проектите Северен поток-2 и Южен поток. Вашингтон наложи санкции на фирмите изпълнителки.

Доналд Тръмп систематично преориентира американската политика за национална сигурност към подновеното противоборство между свръхдържави с фокус върху Китай.

Стигна се до търговска война, повишаване на мита, санкции срещу китайски телекомуникационни компании, обявяване на Китай за манипулатор на валута. Вашингтон обвини азиатската страна за разпространението на коронавируса и прекрати вноските си за СЗО.

Тръмп последователно късаше с линията на предшественика си Обама.

Доналд Тръмп, 1 юни 2017г.

"Съединените щати ще се оттеглят от Парижкото споразумение за климата".

Доналд Тръмп, 8 май 2018г.

"Обявявам, че Съединените щати ще се оттеглят от ядреното споразумение с Иран".

Американският президент започна яростна война на думи с лидера на Северна Корея, прераснала в спор кой има по-голям ядрен бутон.

Доналд Тръмп, 19 септември 2017г.

"Човекът ракета е поел към самоубийствена мисия за себе си и своя режим".

В крайна сметка обаче двамата се срещнаха в Сингапур /12 юли 2018/ и във Виетнам /27-28 февруари 2019/. Доналд Тръмп стана и първият действащ американски президент, стъпил на севернокорейска земя в Демилитаризираната зона /30 юни 2019/.

Стъпката, с която разтресе Близкия изток, беше признаването на Ерусалим за столица на Израел.

Доналд Тръмп, 14 май 2018г.

"Днес официално откриваме посолството на Съединените щати в Ерусалим".

На 28 януари 2020 Доналд Тръмп излезе и с нов мирен план за уреждане на израелско-палестинския конфликт. Инициативата беше отхвърлена от палестинската страна и повечето й арабски съюзници, и беше посрещната нееднозначно в Европа. Същевременно американският президент успя в посредническата си роля за нормализиране на отношенията на Израел с Обединените Арабски емирства, Бахрейн,а впоследствие и със Судан.

"Този следобяд променяме хода на историята. След десетилетия на разделение и конфликти посрещаме зората на нов Близък изток", обяви Тръмп.

За критиците - нито един от външнополитическите успехи не компенсира пораженията, нанесени от Тръмп върху президентския пост.

За привържениците - сегашната администрация се е справила с най-важното - укрепване на американската мощ и по-добро позициониране на страната за годините, които предстоят.

Два екипа на БНТ отразяват изборите в САЩ от мястото на събитието

БНТ ще проследи изборите не само в новинарските емисии "По света и и у нас“ и актуалните предавания. В реално време това се случва и в специалната секция "САЩ2020“ на дигиталната ни платформа BNTNEWS.

Следете изборите за американски президент по БНТ 1 и онлайн на bntnews.bg и в мобилното ни приложение bntnews.