Въпроси много, отговори - малко

Дискусията около оттеглянето на сър Алекс Фъргюсън от поста мениджър на Манчестър Юнайтед явно никога няма да спре. Защото „червените дяволи“ така и не успяват да намерят заместник, който да овладее процесите в клуба и поне временно да стопира и дори елиминира напрежението, което неминуемо съпътства всеки един мач на отбора в последните години. Да, понякога се случва тимът да влезе в успешен период, но като цяло обстановката не е особено приятна. В последните лета във витрините влязоха един трофей от Лига Европа под ръководството на Жозе Моуриньо, както и най-слабо реномираната от домашните купи – тази на Лигата – през миналия сезон, когато Юнайтед надделя над Нюкасъл на Уембли с 2:0 за дебютния триумф на Ерик Тен Хаг.

Но не се заблуждавайте – положението на нидерладския специалист никак, ама никак не е розово към днешна дата.

И загубата от Галатасарай в Шампионската лига снощи налива вода в мелницата на недоброжелателите на червената част от Манчестър. Фактите обаче започват да стават безкрайно притеснители – „червените дяволи“ за първи път в историята си започват участието в Шампионската лига с две загуби в груповата фаза; Юнайтед загуби шест от първите си десет мача за сезона във всички турнири; допусна 18 гола в споменатите 10 мача, което не се беше случвало на такъв етап от сезона от 1966/67 насам. Да, статистиката невинаги е определяща, но е доста показателна за моментното състояние на състава. А в този клуб няма време за търпение.

Ако погледнем назад във времето, останалите мениджъри след Съра също имаха своите огромни провали: Дейвид Мойс загуби на „Олд Трафорд“ от Евертън (за сефте от 21 години) и от Нюкасъл (за сефте от 41 години); Оле Гунар Солскяер падна с 0:5 от Ливърпул насред Театъра на мечтите; Луис ван Гаал приключи сезон 2015/2016 с най-малко победи във Висшата лига и с най-скромен брой отбелязани голове; Жозе Моуриньо претърпя крушение с 0:3 от Тотнъм вкъщи, което по онова време беше най-тежкото му поражение като домакин изобщо в цялата му кариера на треньор. Към Тен Хааг има доверие, но и то започна да изтънява и постепенно да изчезва. Самият той признава, че стартът на сезона не е никак добър, но единствено от главните виновници за този старт зависи клубът да се изправи и да тръгне поне бавно в правилната посока.

Преди време Юнайтед отново се намираше в идентична позиция – отново в средата на класирането във Висшата лига към края на септември и на дъното в групата си в Шампионската лига (когато и тогава включваше Копенхаген), но някак хората не очакваха друго. Сега е различно. Защото „червените дяволи“ изиграха чудесен последен сезон и изневиделица се сринаха отново. И доста шумно.

Преди две години отново се бяха привлекли големи имена и футболисти, които да накарат привържениците за момент да забравят тегобите си и да започнат пак да мечтаят за величие – Джейдън Санчо (неговото име ще споменем и по-долу), Рафаел Варан, Кристиано Роналдо, за Бога. Преди старта на тази кампания в Манчестър пристигнаха Расмус Хойлунд, Андре Онана, Мейсън Маунт. Но въпросите продължават да се увеличават, а отговорите не идват и не идват. Само и единствено се трупат загуби – късметлийска победа над Уулвърхемптън, труден обрат срещу Нотингам Форест и успех като гост над Бърнли в двубой, в който новаците във Висшата лига владееха топката доста повече. С това се изчерпват победите в първенството. А в последните 4 дни имаше две загуби – от Кристал Палас и от Галатасарай, при това и двете у дома. На всичкото отгоре основният проблем сякаш няма разрешаване – феновете продължават да хулят по собствениците, а фамилия Глейзър се прави, че навън вали.

Контузиите и отсъстващите играчи също са все така на дневен ред. В тима в момента има трима футболисти с травми на поста ляв бек – Люк Шоу, Тайрел Маласиа и новопривлеченият Серхио Регилон. Това налага Софиан Амрабат да се подвизава в левия край на отбраната, при все че мароканецът би бил доста по-полезен в халфовата линия. Лисандро Мартинес е аут за три месеца, дисциплината пречи на Джейдън Санчо и той на практика е извън отбора, а случаят с Антъни и домашното насилие няма как да не е извадил от баланс бразилеца, така че не очаквайте особено много и от него. А за него бяха платени над 80 милиона паунда през миналото лято. За друго от новите лица – вратаря Онана – бяха похарчени около 50 милиона паунда по желание и настояване лично на Тен Хаг.

Дългогодишният страж Давид де Хеа се прости със статута си на номер 1, за да може камерунецът да излезе на сцената. В една от контролите преди началото на сезона той беше прехвърлен от центъра на игрището и това сякаш беше индикация за всичко, което се задава. Грешките следват една след друга, та се стигна дотам той самият да се извинява след поражението от Байерн в Мюнхен преди две седмици, най-вече заради първия гол на баварците. Снощи камерунецът беше с основна вина за червения картон на Каземиро, след като сбърка едно подаване – последва и дузпа, която не беше реализирана, но не защото Онана спаси, а защото Икарди великодушно прати топката встрани от вратата. Освиркванията от трибуните не секват и вероятно и ще се увеличават. Паузата за националните отбори ше спечели едни десет дни на нидерландския мениджър, но няма да реши огромната купчина проблеми.

„Разочаровани сме. А разочарованието е гориво, повярвайте ми“, каза Тен Хаг. Да видим колко километра още ще измине той на поста.

Автор Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok