Преди 30 години Австрия стана член на Европейския съюз, а няколко години по-късно и на еврозоната. Днес във Виена никой не пресмята в шилинги и еврото е популярна валута. Хората казват, че живеят добре и са доволни от стандарта си. За политическите решения и предизвикателствата днес - говорят двамата канцлери, при които Австрия влиза в ЕС и еврозоната - Франц Враницки и Волфганг Шюсел.
Годината е 1994 - Австрия гласува на референдум и казва "да" на Европейския съюз.
66,4 % са положително настроени и побеждават евроскептицизма.
Най-силният час за Австрия - така канцлерът Франц Враницки определя членството на страната в ЕС през 1995 г. 30 години по-късно за сигурността от членството в еврозоната, за икономическите предизвикателства и научените уроци разказва самият Враницки.
БНТ: Как убедихте хората, че еврозоната е нещо добро?
Франц Враницки - канцлер на Австрия от 1986 до 1997 г.: "Австрия е част от европейската система, съставена предимно от средни по големина и малки държави. Затова беше напълно рационално решение да се присъединим към останалите, за да не бъдем подвластни на големите блокове в света. Малка държава като Австрия няма шанс да устои самостоятелно на напрежението, идващо от световните сили – Съединените щати, Китай, Русия, Индия и други. Ето защо трябва да стоим рамо до рамо с другите европейци. Заедно представляваме над 450 милиона души. Още през 80-те и 90-те години, по време на Студената война беше ясно, че трябва да обединим усилията си. И днес, в условията на глобални кризи и напрежение, това е още по-необходимо – за да сме достатъчно силни пред политически, военен, кибер и технологичен натиск."
БНТ: Можем ли да кажем, че еврозоната ни защитава?
Франц Враницки - канцлер на Австрия от 1986 до 1997 г.: "Ситуацията в Европа стана сериозна заради крайнодесните политически групи, които стават все по-силни. Затова отново е необходимо да се обединим и да стане ясно, че все още имаме нужда – и дори повече от всякога – от демокрация, върховенство на закона, свободна преса, ясен подход към екологичните проблеми и т.н. Това, според мен, са много важни точки за интеграцията. Защото всички тези теми, които споменах, не могат да бъдат решени от отделни държави – дори от по-големите. Погледнете Германия и Франция – те са много по-големи от нас, но сами не могат да решат проблемите нито на собствените си държави, нито на Европа. Това отново е силен аргумент да се сближаваме."
БНТ: Ролята на търговията ли е другият силен аргумент?
Франц Враницки - канцлер на Австрия от 1986 до 1997 г.: "Трябва да е ясно, че например Съединените щати и Китай се борят на търговското поле – с мита и всякакви други мерки. И отново – какво може да направи една малка държава като Австрия срещу политиката на администрацията на Тръмп, на Путин или на други? Ние сме твърде малки и твърде слаби. Затова трябва да действаме заедно."
БНТ: В България има много страхове, когато говорим за еврозоната, какво бихте казали на българите?
Франц Враницки - канцлер на Австрия от 1986 до 1997 г.: "Дори и след присъединяването към еврозоната, трябва да има стабилна и отговорна финансова, парична и търговска политика. Опасностите няма да изчезнат – напротив, те се увеличават: военни конфликти, кибератаки, търговски напрежения. Но страните членки на ЕС – повечето от които са малки, като Австрия, България, Португалия, Нидерландия– изправени пред новите опасности, могат да разчитат на обща позиция, обща политика, взаимопомощ, общо спасяване при нужда, общо развитие и т.н."
След еврочленството Австрия прави следващата голяма стъпка - сменя шилинга с евро. По това време Волфганг Шюсел е канцлер на страната.
БНТ: И така, какво беше най-голямото предизвикателство при въвеждането на еврото?
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007 г.: "Имаше петиция срещу въвеждането на еврото, но само 4.5% от населението я подписа — това са около 250 000 души. Това беше един вид политически акт срещу еврото. Изчисленията с еврото бяха много сложни. Представете си — едно евро беше 13,76 шилинга. Ужасно за смятане. Така че трябваше да направим всичко възможно, за да информираме хората. Проведохме огромна кампания от страна на Централната банка и други институции. Но интересно е, че четири или пет седмици преди въвеждането, 80% от населението всъщност не беше наясно. Те не се интересуваха особено от това, което се случва. А ние от правителството имахме задължението да информираме хората и да им покажем, че приемаме тяхната чувствителност и критика сериозно. Напрактика в обществото имаше известен евроскептицизъм. Ироничното беше, че тогава вицеканцлер беше Сузане Рис. Пет години по-рано именно тя беше организирала петицията срещу еврото. А после, разбира се, тя работеше в полза на еврото."
БНТ: Спомняте ли си какво беше първото нещо, което направихте, след като Австрия прие еврото?
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007 г.: "На Нова година 2001 г. като министър-председател поканих колегата си Романо Проди, председател на Европейската комисия, във Виена, за да отпразнуваме този исторически момент. Поканих го в Държавната опера. Вечеряхме заедно. И точно в полунощ излязохме в центъра, пред катедралата „Свети Стефан“ и с първите нови евробанкноти купихме червени рози — вероятно български — за нашите съпруги."
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007 г.: "Беше прекрасно. Помислих си: това е перфектен момент за мен. Но се оказа, че не е за мен. Имаше хиляди италианци, които крещяха: "Романо! Романо! Ritorno, ritorno a Roma!" — призоваваха го да се върне в Рим и отново да поеме управлението от Силвио Берлускони. Беше забавно. Но въпреки това — исторически и много важен момент за нас."
БНТ: Кои бяха най-големите положителни ефекти от членството в еврозоната през първите месеци и години за Австрия?
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007 г.: "Ние сме с население почти като България — около 8–9 милиона души, страна насочена към туризма - това е огромно предимство за държава, която посреща милиони туристи всяка година и вече има същата валута. Няма повече обмяна, няма загуба при превалутиране. Мисля, че това е огромно предимство. Разходите за транзакции при износ са по-ниски. А и вече сте част от процеса на вземане на решения. Това е много повече, отколкото повечето хора си мислят. Вече не сте в периферията. Вече не сте на резервната скамейка на футболен мач. Вие сте част от играта. Това е важно."
БНТ: Основният страх в България е свързан с инфлацията.
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007 г.: "През 2002 г. имаше глобално покачване на цените на енергията и храните. И хората усещаха това. Но има разлика между това как хората възприемат инфлацията и каква е тя в действителност. Например в Германия през 2002 г. хората смятаха, че инфлацията е над 4%, а реално тя беше 1,9%. Така че разликата показва, че икономиката и политиката понякога са въпрос и на психология. Затова е изключително важно българското правителство, централната банка, социалните партньори и медиите да убедят хората, че първо — технически преходът ще бъде плавен и второ — няма да се позволи на никого да печели неоснователно чрез вдигане на цените."
БНТ: Зачетох една от статиите — „Защо Европа все още може да спечели битката за свободата“. В момента ситуацията в Европа, а и в света, е наистина трудна — войната в Украйна, случващото се в Близкия изток… Кои са най-големите предизвикателства сега пред Европейския съюз и еврозоната в глобален контекст?
Волфганг Шюсел - канцлер на Австрия от 2000 до 2007 г.: "Сигурността и отбраната, конкурентоспособността — това са предизвикателствата. Но от друга страна, никога не трябва да забравяме, че Европа днес е континентът, който най-пълно е реализирал свободата. Свободата на словото, на мисълта, свободата да създадеш компания, да правиш изследвания — каквото пожелаеш. Това е нещо уникално. В една от последните публикации известният германски философ Петер Слотердайк написа статия за „европейския начин на живот“. Той казва, че ако извънземни търсят място, където да кацнат на планетата Земя, няма да намерят по-добро място от Европа. Това е реалността. Защото това е най-доброто място за живот. Ние сме миролюбиви, свободни, състрадателни. Това е уникално място за живот. И винаги си струва да се борим за него."
Чуй новините
Подкаст
