Войната, която никой не очакваше

Как войната в Украйна промени страната, Русия, Европа и света - отговорите търсим в поредица от репортажи в "По света и у нас" преди първата годишнина от началото на инвазията.

На 24 февруари Европа осъмна в началото на най-мащабния въоръжен конфликт на нейна територия след края на Втората световна война. След седмици струпване на войски по границите, Русия нахлу в Украйна - съседна независима държава. Кадри на преминаващи руски колони през граничните пунктове обиколиха света.

„Специалната военна операция"

Москва определи действията си като "специална военна операция", но останалият свят видя началото на нова война, която превърна в бежанци милиони украинци. Като цели на кампанията бяха посочени демилитаризация на Украйна и премахване на нацизма в страната, която всъщност твърдо беше заявила своята евро-атлантическа ориентация.

"Ние доказахме силата си. Доказахме, че сме същите като вас. Докажете, че сте с нас, докажете, че не ни изоставяте. Докажете, че сте истински европейци", призова Володимир Зеленски - президент на Украйна.

Ракетни удари бяха нанесени срещу Киев, Харков, Одеса и Донбас. Руската армия превзе Херсон и Запорожката ядрена централа - най-голямата в Европа. НАТО отхвърли искането на Киев за затваряне на небето над Украйна. Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен обяви:

"Единственият начин на налагане на зона, забранена за полети е изпращане на самолети на НАТО над Украйна и сваляне на руски самолети, което може да доведе до пълномащабна война в Европа. Президентът Байдън ясно даде да се разбере, че няма да влизаме във война с Русия".

Провалът на настъплението към Киев и превземането на Мариупол

Гигантска колона от танкове и бойни машини се придвижваше заплашително към Киев на фона на предположения, че руснаците се готвят за обсада на столицата. Но руското настъпление към Киев се забави от логистични грешки и яростната съпротива на украинците.

Последвалото освобождаване на Киевска област разкрива руски жестокости в столичните предградия Буча и Ирпин. Появиха се доказателства за масови гробове в Буча. Киев и Западът видяха в действията на Русия военни престъпления и геноцид.

"Това са военни престъпления и светът ще ги признае за геноцид", каза тогава президентът на Украйна Володимир Зеленски.

Москва категорично отхвърли отговорност за масови убийства в Буча.

Украинската страна отправи същите обвинения и за Мариупол. Градът на Азовско море с 400 000 жители се превърна в един от най-ярките символи на грозното лице на войната по броя на човешките жертви и мащаба на разрушенията, но и един от най-ярките примери за украинската съпротива.

Бойци от полка „Азов“ се укрепиха в местния металургичен комбинат и се държаха седмици след падането на града, където се стигна до хуманитарна катастрофа. Двете страни взаимно се обвиняваха за провала на договорени примирия за евакуация на цивилни.

Междувременно руски удари поразиха майчин дом и местния драматичен театър, където стотици цивилни бяха потърсили убежище в подземията на сградата, а пред сградата с огромни букви беше написано „ДЕЦА“.

Москва представи своя версия.

„Руските въоръжени сили не бомбардират градове и това е добре известно. Без значение колко видео кадри компилира НАТО и без значение колко фалшиви снимки циркулират, истината ще излезе наяве“, беше позицията на Мария Захарова - говорител на МВнР на Русия.

След седмици дълга и упорита съпротива, в средата на май, украинското командване обяви мисията на гарнизона Мариупол за приключила и обеща да спаси оцелелите.

"От 16 май са се предали 959 бойци, включително 80 ранени. 51 от тях, които се нуждаят от медицинска помощ, са откарани в болница в Донецката народна република", каза тогава Игор Конашенков - говорител на Министерство на отбраната на Русия.

Потъването на кораба "Москва"

Месец по-рано, в разгара на боевете за Мариупол, Русия понесе една от най-тежките си загуби през войната - потъването на кораба "Москва", флагман на руския черноморски флот.

Според руската страна потъването е следствие на пожар и експлозия на боеприпаси, но според губернатора на Одеска област, крайцерът е бил поразен от две украински противокорабни ракети Нептун.

"Москва" е най-големият руски боен кораб, потънал след Втората световна война и първият загубен флагман след руско-японската война от 1905-та година. Крайцерът е в експлоатация от 80-те години, участвал е на мисии в Сирия. Украйна твърди, че е потопила праз март и руския десантен кораб "Орск" на пристанище Бердянск в Азовско море.

Украинският лидер Володимир Зеленски оцени високо усилията на своите военни:

"Тези, които показаха, че руските кораби могат да отидат само на дъното".

Изтегляне от Киев, настъпление в Донбас

Украйна укрепи съпротивата си след като започна да получава обещаната военна и финансова помощ от Съединените щати, НАТО и Европейския съюз. Киев настоя за по-мощни оръжия, необходими за отразяване на руската кампания в Донбас. Русия пренасочи основните си усилия към Източна Украйна след спряното настъпление към Киев.

"Руските войски започнаха битката за Донбас, за която се подготвят от дълго време. Голяма част от руската армия е концентрирана в тази офанзива. Без значение колко руски военни са изпратени там, ние ще се борим, ще се отбраняваме и ще направим всичко, за да запазим това, което е на Украйна - това което не е, не ни е нужно", категоричен е Володимир Зеленски - президент на Украйна.

С руската кампания в Донбас войната навлезе в нова фаза. Към юни украинската страна съобщава, че за първите 100 дни от войната е била окупирана една пета от нейната територия. Руските войски са влезли в над 3600 селища, площ от 300 000 квадратни километра е осеяна с мини и невзривени боеприпаси, а 12 милиона украинци са вътрешни бежанци.

През лятото Русия успя да превземе напълно Луганска област, затегна примката и в съседната Донецка област, но не успя да установи пълен контрол над Донбас.

Другите две цели на кампанията - Запорожка и Херсонска област също останаха частично под украинска власт.

Значителната военна и финансова помощ за Киев от Запада започна да дава плодове. В арсенала си Украйна включи редица западни оръжия, включително американските системи за залпов огън "Хаймарс" и 155-милиметрови гаубици. През септември Украйна предприе мащабна успешна контраофанзива и си върна редица загубени позиции.

Освободени бяха части от Харковска област, настъплението обхвана Донецка и Луганска област, както и на юг към Херсонска. Русия загуби административния център Херсон - единственият голям град, превзет от началото на войната. Украинският флаг се развя над редица отвоювани градове.

"Ще възстановим всичко разрушено от окупаторите. Ще дойде ден, когато да кажа същото и за все още окупираните градове, и разбира се, за Крим. Украйна ще се завърне. Украйна ще победи", каза Володимир Зеленски.

Референдумите в окупираните територии, мобилизация в Русия

Русия обяви частична мобилизация за набиране на 300 000 души под пагон. По добре познат сценарий от анексирането на Крим, Кремъл подкрепи незаконни референдуми в четири окупирани области на Украйна на фона на военните неуспехи именно на този театър на бойните действия.

"Ще направим всичко необходимо, за да създадем сигурни условия за провеждане на референдуми, на които хората да изразят своята воля. Ще подкрепим решението за тяхното бъдеще, взето от жителите на Донецката и Луганска народни републики и Запорожка и Херсонска област“, заяви Владимир Путин - президент на Русия.

След предизвестен резултат, обявен от Запада като фалшив, Москва обяви анексирането на четирите украински области.

"Това е повратен момент. Путин мобилизира още стотици хиляди в армията, предприе безотговорно дрънкане на ядрени оръжия, а сега незаконно анексира още украински територии. Всичко това представлява най-сериозната ескалация от началото на войната, но нищо от това не показва сила. Показва слабост, признание, че войната не върви по план и Путин тотално се е провалил в постигането на стратегическите си цели", коментира генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

Кримският мост

Седмица след обявената анексия на четирите украински региона и ден след 70-ия рожден на Владимир Путин, Русия претърпя пореден удар - експлозия унищожи секция от Керченския мост. Загинаха четирима души, инцидентът силно намали капацитета на транспортното съоръжение, което се използва за снабдяване на руските войски в окупирания Крим.

Според Москва инцидентът е причинен от бомба, натоварена на камион, руските служби дори намесиха името на България като част от маршрута на автомобила, но тази версия бързо заглъхна след като не намери потвърждение. Кремъл видя еднозначно украинска връзка.

"Няма съмнение, че това е терористичен акт за разрушаване на гражданска инфраструктура на Руската федерация от критично значение. Това беше измислено, извършено и поръчано от украинските специални служби", заяви руският президент Владимир Путин.

Украински военни и официални представители многократно са изразявали желание да разрушат моста, който определят като незаконно строителство, но Киев не пое официално отговорност за взрива. Украинското министерство на отбраната сравни взривяването на Кримския мост с потъването на крайцера "Москва", като посочи:

"Паднаха два прословути символа на руската мощ в украинския Крим".

Нова тактика: удари срещу енергийната система

В отговор Русия премина към нова тактика - удари срещу енергийната и водопреносната система на Украйна с дронове-камикадзе и крилати ракети. Така редица големи украински градове, включително Киев, оставаха на тъмно и студено с идването на зимата.

Въпреки всички усилия за възстановяване на поразената критична инфраструктура, на моменти в Украйна оставаха без ток до 10 милиона души, а страната от Космоса през нощта беше тъмно петно, както изглежда Черно море.

Украйна и Западът определиха руските действия като военни престъпления и геноцид. Накрая Москва призна удари срещу гражданска инфраструктура, но ги определи като ответни.

"Вдига се много шум около нашите атаки срещу енергийната инфраструктура на съседната държава. Да, правим го. Но кой започна? Кой удари Кримския мост? Кой взриви електропроводите от АЕЦ Курск? Кой не доставя вода на Донецк? Лишаването от вода на град с повече от един милион души е акт на геноцид. Никой никога не е казал и дума за това. Пълна тишина. Но щом направим нещо в отговор - огласят цялата вселена. Това няма да попречи на нашите бойни мисии", каза Владимир Путин.

Кремъл не престава да повтаря, че целите на войната ще бъдат постигнати, но руският престиж претърпя сериозно поражение, след като дронове предизвикаха пожари в три руски авиобази на стотици километри от украинската граница. Сред поразените обекти беше и базата на руските стратегически бомбардировачи. Киев не пое отговорност за попаденията, но повтори шегата си за "руски военни, които често пушат на непозволени места". Съединените щати посочиха, че не насърчават и не предоставят средства на Украйна за удари дълбоко в руска територия.

Разгарът на руската кампания срещу енергийната инфраструктура на Украйна съвпадна с 90-ата годишнина от Гладомора. В началото на 30-те години на миналия век милиони хора умират след насилствена конфискация на украинската селскостопанска продукция в името на колективизацията по времето на Съветския съюз. Междувременно продължаващите руски удари повредиха в различна степен всички топло и водноелектрически централи на Украйна и засегнаха 40% от мрежата за високо напрежение

"Неприятелят се надява да използва зимата срещу нас, да превърне студа и трудностите в част от своя терор. Трябва да направим всичко възможно да устоим тази зима, независимо колко е трудно. Русия все още има ракети и артилерийско превъзходство, но ние имаме нещо, което окупаторът няма и не може да има - защитаваме нашия дом, което е най-силната мотивация. Борим се за свобода, което винаги дава допълнителна сила. Защитаваме истината и това обединява целия свят около Украйна", заяви Володимир Зеленски - президент на Украйна.

В Източна Украйна след тежки и продължителни сражения в средата на януари руснаците превзеха Соледар и така отбелязаха първата си военна победа за продължителен период. В ход е ожесточена битка за Бахмут, железопътен център и ключов град за доставките към фронтовата линия.

Това, което трябваше да бъде кратка специална операция и според очакванията, трябваше да приключи за дни, се превърна в тежка война на изтощение, която навлиза във втората си година и никой не смее да прогнозира кога ще свърши.

Снички: БГНЕС и БНТ