Начало
назад
Всяко пето дете е жертва на насилие вкъщи. Как работи социалната система?
Анализ в "След новините" след фрапиращите случаи на насилие от последните седмици
След фрапиращите случаи на насилие над деца от последните седмици и месеци проверихме как работи социалната система. И установихме недостиг на социални работници, претоварване и текучество на кадри. В България всяко второ дете е в риск от тормоз. Всяко пето страда от физическо насилие вкъщи.
По данни на Държавната агенция за закрила на детето отделите за закрила на детето са обработили за първото полугодие на 2023 г. над 29 000 сигнала за деца. От тях 6% са били свързани с насилие над дете (2239). При 77% (17 217) от сигналите е свикан местният координационен механизъм поради наличие на риск за детето.
На всеки 5 минути някъде в света едно дете умира при насилие. В България - всяко второ дете е в риск от тормоз. Всяко пето страда от физическо насилие вкъщи. Недостиг на социални работници, претоварване и текучество на кадри. А закрилата на децата е в ръцете само на 670 социални работници на терен, които да припознаят техния случай като свой.
"Ние очакваме те да могат да проследяват всяко едно дете, много често обаче това не може да се случи", каза Елка Налбантова, зам.-министър на труда и социалната политика.
"Сами разбирате, че при такава ситуация, той не може да бъде реална подкрепа на всяко едно отделно семейство и на всеки един случай, до който достига към това, може да добавим и чисто административната тежест, бумащината и т.н. Формализирането в някакъв момент на случаите поради невъзможността да се работи реално на терен", обясни Пламена Николова, директор "Политики за деца" към Национална мрежа за децата.
"Има отдели, които работят с по един социален работник, с по над 100 случая, но факт е, че има и отдели, в които работят с по 15 случая и всъщност част от нашата задача е да изравним натовареността, като обезпечим онези отдели, където натовареността е по-голяма", подчерта Елка Налбантова, зам.-министър на труда и социалната политика.
По данни на Агенцията за социално подпомагане най-натоварените области са София, Пловдив и Бургас. Статистика на МВР показва нарастване на случаите на домашно насилие.
"Случаите и сигналите са с различна тежест и различен интензитет на работа. И във връзка с този анализ ще преценим къде социалните служби или дирекциите имат нужда от подкрепа от хора, да бъдат назначени още социални работници, за да може да се върши работата по-адекватно и по-компетентно", заяви Надя Танева, изп. директор на Агенция за социално подпомагане.
Оказва се, че най-големият проблем, пред който е изправена системата, е именно човешкият ресурс. Или по-скоро липсата на такъв.
"Системата на закрила има изключително спешна нужда от основна реформа. Този недостиг на специалисти във всички области. Текучеството, което дори когато имате добре обучени и се инвестира в обучението на специалисти, след това те напускат системата, се оказва, че всъщност няма как да се получи цялостна подкрепа. Самите семейства или деца не могат да изградят една тясна доверителна връзка със социалния работник или със специалист, който работи с тях, защото той е претоварен, защото има риск, той един месец да бъде тук, а в следващия вече да не е част от тази система", смята Пламена Николова, директор "Политики за деца" към Национална мрежа за децата.
28 социални работници са напуснали за седмица
Към момента стартовата заплата на един социален работник е близо до минималната работна заплата. Опитните взимат около 1400 лева. Само за миналата седмица 28 социални работници са връчили своите молби за напускане.
"Аз съм от 30 години в системата и съм водила разговори с много социални работници, които със сълзи на очи казват, че много обичат работата си, но натоварването наистина не може да бъде понесено на фона на заплащането и поради тази причина те напускат. Имали сме и такива, които се връщат, защото разбират, че това е тяхното поприще", споделя Надя Танева, изп. директор на Агенция за социално подпомагане.
За истинските герои
"Това са хора, които решават съдбите на деца и на родители. И при висока натовареност, при ниско заплащане, при много отговорни решения, които те взимат, осъзнаваме, че това изобщо не е привлекателна професия и тези, които решават да останат в нея, за мен те са истински герои", каза Елка Налбантова, зам.-министър на труда и социалната политика.
За социалните работници, които все още влагат време и енергия да помагат на хора в нужда, остава надеждата за по-високи заплати. А всяко дете, жертва на насилие, заслужава качествена помощ и подкрепа. Често това зависи от координацията между институциите.
Насилието - проблем на цялото общество
"Говорейки за насилие, ние не говорим за проблем, който е отговорност на една система или едно ведомство или едно министерство, това е проблем на цялото общество и е междусекторен проблем. Имаме система за закрила на детето, която от гледище на всички анализи, които са правени през последните години, е недобре финансирана и недобре обезпечена откъм кадри. Най-големият недостатък е координацията между различните органи и системи, къде се срещат, как се срещат, как работят заедно, как изработват общ план за детето и какви са ролите и отговорностите на всяка една от тези институции около детето в този план", каза Любомир Крилчев – координатор програми "Насилие над деца" и "Достъп до правосъдие" в УНИЦЕФ България.
"Често, за да дефинират риска, нашите колеги, те се нуждаят от много бърза обратна връзка и от образователната институция, в която е детето, и от личния лекар - или не я получават на време, или понякога даже е с невярно съдържание. Това неразпознаване понякога на местна почва, на това, че органът по закрила не е само отделът за закрила на детето, а са всички професионалисти около детето, дори ако щете и по-широката общност, налага намесата на държавните институции, на централните институции, които да напомнят, че социалната работа не създава насилието, не създава риска и не може да го реши сама", заяви Елка Налбантова, зам.-министър на труда и социалната политика.
Все пак един от добрите примери - взаимодействието между общинските и държавните структури в Пловдив бележи видим напредък.
"По шестобалната система, един много добър бихме могли да сложим. Ако преди години със сигурност нямаше да сложа повече от среден 3,5, тук за няколко години много бързо подобрихме оценката си и се надявам още съвсем скоро да можем да се поздравим с отличен. Мисля, че имаме пропуски всички системи, както и нашите, разбира се, но с всеки изминал случай, който работим, виждам как нещата се подобряват", подчерта Надя Танева, изп. директор на Агенция за социално подпомагане.
Добрият пример
"Комуникацията ни е много близка, активна, динамична. Понякога решенията се взимат в рамките на няколко часа след получаване на сигнал за дете в риск. Така че на това ниво, на ниво експертиза, на ниво оперативна социална работа, смятам, че са се разработили едни много добри взаимоотношения. Трудностите са от това, че броят на постъпващите случаи на деца в риск не може да бъде контролиран и планиран, недостатъчният човешки ресурс като брой хора, невъзможността новите хора, когато дойдат да имат достатъчно време да бъдат обучени и въведени в работата", обясни Недка Петрова, директор на Комплекса за социални услуги за деца и семейства.
Комплексът в Пловдив вече 18 години предоставя услуги за деца в различни ситуации на риск. От около 10 години разполага и с т. нар. "Синя стая" - една от първите в България. В случай на насилие именно предразполагащата обстановка и спокойствието, което излъчват тези помещения, може да се отразят добре на детето.
"Едно дете, когато напусне прага на своя дом, то става дете на всички нас", сподели Недка Петрова, директор на Комплекса за социални услуги за деца и семейства.
"Имаше едно момиче, което беше изнасилено и 9 пъти я разпитваха в различни системи, по различно време, естествено накрая на нея й беше писнало и се беше затворила и не искаше въобще да се разпитва", разказа Любомир Крилчев – Координатор програми "Насилие над деца" и "Достъп до правосъдие" УНИЦЕФ България.
"Много е важно детето да бъде изслушано по щадящ начин в т.нар. "Синя стая" от първия момент, тъй като честа практика в годините беше, когато например едно дете, жертва на сексуално насилие бива разпитвано от няколко системи по няколко пъти. Това освен че ретравмира детето и го затваря, след това то да не продължи да поддържа определена версия, имаме такива конкретни случаи, в които дадените първоначално показания пред полиция, които са били под формата например на беседа, след това например и те не могат да послужат пред съда като доказателство, след това тези показания се променят. Докато при използването на тези щадящи помещения и тези щадящи методи, те стават в среда, в която се прави запис на разпита и той най-често бива един път. Т.е. не е необходимо детето да бъде разпитвано допълнително след това в съд и от различните институции", каза още Любомир Крилчев.
Да приемем всяко дете като свое
Към настоящия момент данните за сигнали и случаи на деца в риск се събират изключително тромаво от различните институции. Затова и от Държавната агенция за закрила на детето започват разработването на регистрационна система, която да обединява всички сигнали. Но колкото и съвършена да е една социална система, ако няма подаден сигнал за насилие, тя остава с вързани ръце. И на фона на случаите от последните дни и месеци е видно, че има още път, който трябва да извървим на ниво обществено осъзнаване и да започнем да приемаме всяко дете като свое. За да не стане така, че докато някой от нас си затваря очите, а друг си казва: "това си е тяхна работа", "няма да се меся" и "това мен не ме засяга", там някъде между четири стени гласът на едно дете в риск, заглъхва в очакване на подадена ръка за спасение. И това може да е последната му надежда.
