Античният свят отдавна е намерил заместител на бронза. Но медта продължава да е изключително ценен метал, чийто добив и обработка изисква да бъде строго охранявана. Зад непристъпна крепост, например. И аполонийците не са жалили средства и усилия я да построят.
Една антична крепост, в която е имало мащабно производство на мед, близо до богата мина, от която се извлича по-добра суровина заради естествени примеси, е абсолютно невъзможно да не е известна в целия античен свят. Е, и Аполония покрай нея.
Мината в Медни рид със сигурност е била експлоатирана още от траките. Но пришълците от Милет освен производството, са знаели и как да търгуват. А сигурността на стоката и пратките е била ключова за доверието на партньорите. Подплатено с метър и 80 дебели крепостни стени, които са се извисявали поне 4 метра на високо.
Павлина Девлова – ръководител на археологическите разкопки: "Толкова мощно съоръжение на висок хълм, естествено защитен, стръмен по различните му склонове, тези големи масивни камъни, всеки по един тон. При градежа на крепостта са използвани две породи камък. Едната е местна, сиенитна, този сив камък и се редува с разнообразни гранитни блокчета с различни размери, да осигурят максимална стабилност на стената. В деструкциите намираме различни по-дребни елементи, като тази мазилка, която се е срутила от по-високата част. Тази допълнителна глинена спойка прави крепостта още по-здрава."
БНТ: Значи отвън крепостта е била...?
Павлина Девлова: "Ами червена е. Червеното е вероятния цвят, който са виждали античните посетители и жители."
И по всичко личи, крепостта е била доста оживено място. Точно пред входа, археолозите се сблъскват с дълъг каменен разсип. Мястото му, пък и някои находки налагат една хипотеза.
Павлина Девлова: "Много е възможно това да е стена, която да организира пространството около главната търговска улица, на която стена да бъдат прилепени различните магазинни части и сарафски ателиета и други важни за обитателите места.Ако ще продават скъпи неща , те трябва да имат някъде сейфове, където да трезорират средствата си. И е логично това да е много близо до входа, за да може като влязат търговците да се насочат към магазина, който им е необходим."
БНТ: Търговски пасаж?
Павлина Девлова: "Търговски пасаж."
БНТ: А защо мислите така?
Павлина Девлова: "Защото в тази част на крепостта са открити най-много монети изобщо."
И поредните монети не се бавят. В тази разпознават Аполон с венец, монета с голям номинал.
Пенчо Желев: "Има и два надписа тук, от едната страна."
БНТ: Е, това с голяма фантазия, този надпис. А тук е знака на Аполония ли?
Пенчо Желев: "Не, по-скоро е на Месембрия."
Павлина Девлова: "Това е бронзова фибула. Вижда се инкрустацията на фибулата. Великолепна е!"
И вече е сигурно, че тук е имало улица. Сега са разкрили единият ѝ край.
Павлина Девлова: "В този квадрат може да се види много ясно материковата скала, която е изсечена и подравнена за нуждите да бъде оформена, според нас, една улица, която е заравнена. И ето тук може да бъде наблюдавано античното ходово ниво на трамбованата глинена обмазка на античната улица. Това са едни по-малки, по плочести, подравнени камъни, а между тях намираме дребни фрагменти от различни керамични съдове. Ето тук колегата показва различни фрагменти, керамични, които са открити в този участък."
БНТ: Ама те са използвани като част от настилката ли?
Павлина Девлова: "Според нас те са използвани за допълнително подравняване."
Дали улицата продължава и на къде води е още рано да се каже. Но в права линия, към отсрещната стена на крепостта и извън нея, археолозите смятат, че са попаднали на производствения център. Този, които е осигурявал на аполонийци богатство и слава.
Павлина Девлова: "Според нас, производственият център се намира ето в този участък, на юг от южната крепостна стена. Виждате на какво великолепно място се намираме. То е открито, просторно, много скалисто и духа вятър. За производство на метал това е много важно, защото въздухът трябва да се вкара в металургичните пещи. Виждаме точно зад нас се намира съвременния рудник Черно море. И на север от него се намират и се виждат и до ден днешен отивалите на античния рудник. В долната им част са запазени металургичните пещи, които са извършвали първоначалния добив и обработка на метала. Тук обаче, на това место, според нашия екип от разнородни специалисти, археолози, химици, физици, различни изследователи. Точно тук се извършва вторичната обработка на метала. Намираме различни фрагменти, останки от добива на метална руда. Ето тук, например, имаме един голям фрагмент, на който виждате има различен цвят. Той показва различни наслагвания. Когато изстине този отпадък от производството, като се наслои следващия, той е с различен цвят. Погледнете с какви размери са тези парчета и тук отново се наблюдават слоевете на изливане на горещия метал."
Металът се излива в калъпи с различни размери, които вече са били обект на търговия. И те са били съхранявани зад крепостните стени. Но освен охрана, управниците на крепостта са организирали и цялата търговия.
Павлина Девлова: - От тук се вижда идеално района и се държи връзка, контрол както и на търговията, така и във военно отношение и можеш при необходимост бързо да подадеш сигнал към жителите на стария град. Дали да затворят крепостните порти и да скрият важните ценни материали.... Значи в стария град при всички случаи е имало мащабно развита търговия на всякакви нива. Това място е свързано с тежки важни и скъпи стоки.
БНТ: Значи тук е да кажем, че се е осъществявала търговията на едро?
Павлина Девлова: "Това място категорично е свързано с търговията на едро, на скъпия метал."
Откритата егзагия или контролна тежест за везни ни връща обратно към търговската улица.
Павлина Девлова: "Сарафите са си носили подобен род теглилки, за да могат да претеглят различните монети от различните центрове и да определят дали те са автентични и например една монета от Херсонес на колко аполонийки отговаря."
В едно от помещенията точно до входа и началото на търговската улица, учените са силно заинтригувани от купчина керамични парчета.
БНТ: Това прилича на питос...
Павлина Девлова: "Както и множество фрагменти от разнообразни амфори. Обаче при разчистването на струпването, открихме един голям фрагмент керамичен, който е перваз на седяща вана. Това е изключителен предмет на лукса."
БНТ: Вана?
Павлина Девлова: "Вана за къпане. Такива вани са известни. Стандартни са. Подобна сме виждали в Гърция, в Атинския музей. Фрагменти от подобни имаме дори от стария град в Созопол. Правоъгълни, със заоблени форми, с хубави первази, за да може човек да си постави ръцете. Понякога едната част е леко повдигната, като малко столче, на което да седнеш и да си спуснеш краката."
Вече имат няколко фрагмента, може и да успеят да сглобят значителна част от седящата вана. Но в този пъзел липсва нещо много важно.
БНТ: Вода от къде?
Павлина Девлова: "До сега не сме открили в защитената площ тези 10 декара, които са защитени от крепостна стена не ни е известно да има извор. Но от двете страни на крепостта сме регистрирали два сладки извора."
БНТ: Значи да си вземеш вана е изисквало доста сериозно усилие.
Павлина Девлова: "Да си вземеш вана е изисквало усилие от няколко човека."
БНТ: При всички случаи е доста странно. Това е входа е бих сложила тук някои от защитниците, примерно.
Павлина Девлова: "При всички случаи е била луксозна вещ, но това не означава, че защитниците на крепостта не са можели да си я позволят."
Очевидно ваната за охраната на крепостта започва да става по-приемлива, заради други находки в близост
БНТ: Това случайно да не би да е...?
Павлина Девлова: "Това е малка каменна бойна топка, която е издялана от гранитен камък. Ние сме намерили доста такива с различни размери. Тук виждаме още едно , което е също от гранит. Хубавото е, че ние знаем, че те са подготвени от обитателите на крепостта за защита, а не са попаднали като част от нападения."
БНТ: Има някакво депо с такива?
Павлина Девлова: "Има депо, те си правят депа, където си подреждат различните размери."
БНТ: А как се използва, с метателна машина?
Павлина Девлова: "С метателна машина, но по-малките биха могли и с по-голяма прашка."
БНТ: И като скучаят, си играят на спортни игри, хвърляне на гюле...?
Павлина Девлова: "Според мен тренират, защото ако искаш да имаш добри умения, включително и военни, трябва да извършваш тренировки."
БНТ: Аз се шегувам за хвърлянето на гюле!
Павлина Девлова: "Аз не се шегувам, аз напълно сериозно говоря."
Със сигурност защитниците на крепостта са имали много време за тренировки и игри. До този момент археолозите не са открили никакви следи от битки. Изглежда яките стени пресичат навреме всякакви апетити.
Павлина Девлова: "Нямаме следи от разрушения,от пожари, от разрушени стени. Няма някакъв катаклизъм, който да е преустановил живота на крепостта."
Но пред безмилостните войски на Лукуд през първи век, най-вероятно жителите на крепостта са я напуснали съвсем доброволно и организирано, като са отнесли и ценната си стока. А масивните стени не са устояли на природните сили. Черпейки минерали от спойката, корените на дъба мъждравката постепенно са проникнали между гранитните ѝ камъни и са ги разсипали.
Чуй новините
Подкаст
