За спасението в Бога и силата на покаянието: Как живеят монасите в Руенския манастир?

Във Влахина планина, само на няколко километра от Бобошево, се намира малкото селце Скрино, родното място на свети Иван Рилски. Върху руините на стар християнски храм край селото днес се издига Руенският манастир, който също носи името на светеца. Каква е историята му и как живеят монасите там?

Високо във вековната букова гора откриваме сгушена светата обител. Местните предания разказват, че на това място някога имало средновековен храм, свързан с един от най-големите български светци.

Отец Лука, игумен на Руенския манастир "Св. Иван Рилски": "Св. Йоан Рилски е живял известно време тук като монах, малко като отшелник в една пещеричка, която се намира по-нагоре над манастира и след това, по една или друга причина, се е преместил и се е установил на друго място, т.е. в Рилската планина."

В средата на 90-те инициативен комитет започнал да събира средства за изграждане на манастира. Включили се хора от близо и далеч. 8 години по-късно основният храм е осветен. А отец Лука открива в него новия си дом.

Отец Лука: "Тогава бяхме шест човека, ако не се лъжа. Преди около 20 години дойдохме тук. Доведе ни, разбира се, вярата в Бога, желанието ни да живеем подобен такъв живот като на нашите преподобни отци, доколкото можем, разбира се. От тогава сме тук. Съзиждаме това място, камък по камък, сграда по сграда. То така израства пред очите ни."

Две десетилетия по-късно светата обител се е превърнала в перлата на Влахина планина. С красиви сгради, спретнат двор и неголям храм, в който постепенно оживяват изключителни стенописи. В него се пази и икона с малка частица от мощите на свети Георги.

Руенският манастир определено е място, което те кара да се смириш и да погледнеш навътре в себе си.

Освен отец Лука, в манастира живее още един монах - отец Климент. Дните им са изпълнени с тишина, молитви и служба на Бога.

Отец Лука: "Но най-същественото, което е, разбира се, това е духовната работа върху себе си - това е същността на монашеския живот, това е житието на монаха."

Преди години в манастира имало повече от десет монаси. Издавали религиозна литература и започнали да излъчват първото църковно радио у нас.

Отец Лука: "Но то се оказа, че малко обременява манастирския живот като цяло, защото то се ангажира с много хора, много служители. Имаше външни гости, когато трябваше да се канят за предаванията, и това много разкъсва манастирския живот."

Затова към момента радиото е заглъхнало. Но отец Лука казва, че историята му не е завършена. Манастирът и днес разчита много на дарители. А според монаха такива има навсякъде.

Отец Лука: "За добротата няма граници, няма раса, няма възраст."

Игуменът вярва, че човекът е добър изначално и е създаден от Господ, за да върши добро.

Отец Лука: "Когато върши зло, това е противоестествено за него - разбирате ли? Тогава го съди съвестта. Тогава той не се чувства добре. Чувства се некомфортно. Нужно е да се оправдава, да се оправдава действията. И най-лошото, което е - той губи дръзновение. Той се срамува от себе си."

За отец Лука спасението е в Бога и в покаянието.

Отец Лука: "В Бога всичко е поправимо. Всичко, всичко! Дори и сега да сме изгубили пътищата си, веднага ще ги намерим. Само да се обърнем към Този, на Когото принадлежим. Ето това ни трябва и на нас като народ и тогава ще започнем да растем. Ще си намерим мястото, ще си намерим смисъла за всичко."