За стратегическия пробив на Украйна при Андреевка и ударите срещу руския черноморски флот

За платноходките и пророчествата

През 2016 г. бившият ни вече премиер Бойко Борисов мотивира отказа си България да участва в общ флот с Турция, Украйна и Румъния срещу нарастващата заплаха от страна на Русия така: "Искам в Черно море платноходи, яхти, туристи по плажовете, а не да се разхождат фрегати." Седем години по-късно г-н Борисов е вече само един от от многото ни екс министър-председатели, войната в Украйна обаче е кошмарна действителност, румънският президент Йоханис, към когато бяха адресирани тези думи, е все още действащ, а Русия трайно се опитва да се настани в нашите териториални води. Желанието на г-н Борисов, обаче, е на път да се сбъдне, макар и по доста странен начин, защото ЗСУ (украинските въоръжени сили) упорито и методично са се заели да унищожават доскоро страховития руски черноморски флот. Ако продължават да поразяват целите си толкова успешно колкото го правят до момента, то нищо чудно след време в разположение на адмиралите на Путин в Черно море наистина да са останали само яхти и платноходки.

Украинските въоръжени сили са превзели село Андреевка край Бахмут

Страховитият ракетен удар на ЗСУ срещу главната руска военноморска база Севастопол е безспорен победител в категорията "събитие на седмицата". В нея имаше още две номинации – посещението на Ким Чен Ун в Русия и освобождаването на село Андреевка от ЗСУ. Първото изначално изглеждаше като основен фаворит, но бързо загуби преднината си в малките часове в сряда, когато нощното небе над севастополския залив бе озарено от пожарите в кораборемонтния завод. Второто е все още "мъниче", защото е събитие в развитие и се очаква след Андреевка в най-скоро време украински флаг да се развее над още четири села южно от Бахмут – Клишчивка, Озарянивка, Курдюмивка и Зеленопиля.

Малкото камъче Андреевка...

За да затворя темата с Андреевка съм длъжен да кажа още няколко неща за нея, защото не очаквам, че повечето от вас следят в детайли какво се случва на фронта и как всяко отделно събитие влияе на ситуацията като цяло. Андреевка е малко селце, което заедно с гореизброените четири, е разположено покрай жп линия и така естествено се образува силна фортификационна линия от няколко свързани опорни пункта, своеобразни миниатюрни крепости.

Превземането на който и да е от тях създава пукнатина във въпросната отбранителна линия и обуславя по-бързото превземане и на останалите "крепости".

Това, от своя страна, неминуемо ще застраши цялата руска отбранителна позиция южно от Бахмут и ще постави многострадалния град под заплаха от обкръжаването му от ЗСУ.

Освен оперативно-тактическо, успехът на украинците при Андреевка има и чисто военно, както и голямо психологическо значение. Военното измерение е тежкото поражение на руската 72-а отделна мотострелкова бригада, която е била обкръжена и след два дена тежки сражения е била практически разгромена. Според официално съобщение разпространено в петък сутринта от ЗСУ, в Андреевка 72-а бригада е загубила "цялата си пехота, включително офицерите и военната техника", а сред убитите са началникът на разузнавателната служба и всичките трима командири на батальони.

Интересен е и начинът по-който са приключили боевете за руините на несъществуващото вече село – украинците са използвали дрон, за да призоват обкръжените руснаци да капитулират. Без много-много да му мислят, преобладаващата част от руските бойци се доверили на "офертата" и скоро след това се предали.

Що се отнася до самата Андреевка, то за нея, както за много други големи и малки населени места в Украйна, най-вероятно вече ще се говори в минало време. Както заяви веднага след края на боевете прес-офицерът на 3-та отделна щурмова бригада на ЗСУ Александр Бородин, самото селце „вече не съществува“ и се търси що годе стърчаща постройка над която за постоянно да се издигне украинският флаг.

Ким при Путин. И какво от това?

Когато се срещат двама диктатори обикновено свободните медии по цял свят се фокусират най-вече върху видимите аспекти на посещението – какво са яли, с какво са били облечени, кой каква поза е заемал, колко охрана е имало и какъв е бил тонът на изказванията. Това е така защото най-важното – разговорите на четири очи (в присъствието на съответните преводачи и стенографи) винаги остават скрити и обгърнати в пелената на мистерията.

Не бе изключение и състоялата се по-рано през седмицата визита на севернокорейския властелин Ким Чен Ун във Владивосток. Путин го посрещна както подобава, а менюто на по царски тържествения обяд включваше такива непривични за небцето на обикновения руснак и севернокореец блюда като пелмени с пълнеж от камчатски краб, салата от патица с нектарини и смокини, рибна супа от бял амур и за десерт – червена боровинка с кедрови ядки и сгъстено мляко, както и шербет от облепиха, известна още като ракитник. В коментарите си западните телевизии и преса отделиха достатъчно време и място и за начина по който бодигардовете на Ким са проверили стола на който той ще седи, както и какво точно са казали двамата по време на тостовете. И дотук. Всичко друго остана зад завесата.

В същност не е нужно да си някакъв особен капацитет в международните отношения, за да се досетиш за какво точно са си бъбрели двамата диктатори. За войната в Украйна, разбира се! Все пак освен Сирия, Северна Корея е единствената държава в света, която официално призна анексирането на украински територии от Русия през миналата година и в това отношение Путин може да е изцяло спокоен. Разговорът, обаче едва ли е бил политическото рамо, което Пхенян така или иначе дава на Москва при гласуванията в ООН. По скоро дискусиите са били за това дали и колко муниции ще е в състояние да предостави севернокорейският режим на руските си събратя. А също каква цена е готов да заплати Путин за това.

Въоръжената до зъби Корейска Народно-Демократична Република разполага със значителни запаси от военна техника от съветски тип, освен това развива собствено производство на артилерийски снаряди недалеч от границата с Китай. Американските официални власти, поне от есента на миналата година, периодично твърдят, че КНДР редовно доставя снаряди на закъсалата руска армия. Към тях преди два дни се присъедини и шефът на украинското разузнаване Кирил Буданов, който заяви, че "вече месец и половина Северна Корея снабдява Русия с въоръжение", по-конкретно със 122- и 152-мм снаряди, както и с ракети за реактивни установки за залпов огън "Град" (съвременните "Катюши"). Засега няма неопровержими доказателства в полза на тези твърдения, но с оглед на това, че идват от толкова високо място в съответните държавни структури те в никакъв начин не бива да се отхвърлят с лека ръка.

По-интересен е като че ли е въпросът не дали Северна Корея е доставила или ще доставя амуниции на руснаците, а как това би се отразило това на ситуацията на бойното поле. По различни данни само през миналата година руската армия в Украйна е изстреляла между 10 и 11 милиона снаряда. Годишното производство на артилерийски муниции в РФ се оценява на приблизително 2 милиона броя, което навежда на мисълта, че доскоро се е разчитало преимуществено на запаси натрупани по времето когато СССР беше жив и здрав. И когато те започнаха да се поизчерпват, Путин и Шойгу се видяха принудени да започнат да опипват почвата в някои съседни страни. Досега основен чуждестранен „спонсор“ им бе Беларус на Лукашенко, от чийто складове към фронта отпътуват всеки месец до 10 хиляди тона боеприпаси. Но това си е направо капка в морето в сравнение с реалните нужди на близо половин милионната руска армия в Украйна. Дори и Лукашенко да успее да реализира амбициозната си програма за увеличаване на продукцията на снаряди и ракети за реактивни установки, която той анонсира през юни, това едва ли ще промени нещо. Просто защото производителността ще си остане ниска. Съдете сами – в момента верига от 20 предприятия (някои – частни, други – държавни), сглобяват предимно на ръка (!) между 10 и 12 хиляди реактивни снаряда на месец. Сега Лукашенко обяви, че тази бройка трябва да достигне границата от 15 хиляди. В същото време една реактивна установка „Град“ изстрелва наведнъж до 40 такива ракети, а руснаците по последни уточнени данни разполагат с до 920 подобни установки в районите на сраженията. Сами може да си направите сметката за колко време биха били изконсумирани "подаръците" на Лукашенко дори и цялата продукция да отива на фронта. Предполагам, че подобна е картинката и с класическите артилерийски снаряди.

Севернокорейската помощ едва ли ще има по-различни параметри и обеми. Преди всичко, не бива да забравяме, че Пхенян е в състояние на перманентна замразена война с кръвните си братя на юг, от Сеул. От 1953 г., когато приключи т.нар. Корейска война и някога единната държава бе фатално разрязана наполовина по 38-я паралел, светът е непрекъснато на нокти да ни би кървавият конфликт да избухне с нова сила. Убеден съм, че севернокорейският генерален щаб много внимателно следи и най-вече анализира конфликта в Украйна и си прави съответните изводи. А най-важният от тях несъмнено е, че една нова война на корейския полуостров едва ли би била по-различна от тази вилняла през 1950-1953 г. и най-вероятно също ще бъде толкова статична и позиционна. И, разбира се, в много отношения ще прилича на сегашната в Украйна, където снарядите, ракетите и мините никога не стигат. Така че, дори Ким да се е съгласил да даде нещичко на Путин, то едва ли ще надхвърля месечната продукция в КНДР, а по-скоро ще бъде само някакъв процент от нея. Ким Чен Ун може и морално да подкрепя Путин в „борбата му с империализма“, но собственият му трон му е по-мил и няма как щедро да отвори вратите на складовете си за руските вагони.

Освен че няма да са в достатъчни количества, севернокорейските муниции е твърде вероятно да се окажат и не особено качествени, Ройтерс, например, припомня, че по време на инцидента при граничния остров Йонпхьондо през 2010 г. артилерията на КНДР изстрелва приблизително 170 снаряда по южнокорейска територия, от които само половината попадат в цели на сушата, докато другите просто "цопват" в морето. При това от тази половина улучили острова около 20% въобще не експлоадират. Това всичко говори за големи производствени проблеми в съответните севернокорейски предприятия. Няма как тези данни да не са станали известни на руснаците и самият факт, че Путин и Шойгу са готови да поемат риска да снабдят войските в Украйна с неособено качествена продукция, показва колко отчаяни и притиснати от обстоятелствата се чувстват те в момента. Да не говорим за унижението на което се подлагат да се молят на глава на държава, за която традиционно се счита, че винаги е съществувала благодарение на васалната си зависимост от някой „голям брат“ – първо СССР, а сега Китай.

Именно технологичната зависимост и изостаналост на държавите управлявани от диктатори се оказва тяхна вечна ахилесова пета, тяхно проклятие и гробокопач. Това е и една от основните причини руската армия да търпи поражение след поражение в Украйна и да губи войната като цяло. Дори хипотетично да приемем, че Пхенян ще успее да доставя абсурдните 1 милион снаряда на месец и така да върне артилерията на агресора до нивата от миналата година, това пак няма да промени нищо. Руснаците очевидно не могат да опазват складовете си от ударите си на ЗСУ и така хиляди снаряди се превръщат прах, пепел и дим далеч преди да са стигнали бойното поле. Западните оръдия стрелят доста по-надалеч и най-вече по-точно от съответните руски образци, управляемите снаряди "Ескалибур" доставяни на ЗСУ отвън са много по-прецизни от тези на агресора, американските касетъчни боеприпаси имат много по-висока ефективност и степен на поражение. Най-неприятен за войските на Москва е очевидният дисбаланс при високотехнологичните "играчки" – разузнавателните дронове и радарите за контрабатарейна борба. Последните направо се превърнаха в бич божи за нашествениците, защото позволяват на ЗСУ да открива веднага местоположението на руските батареи и да насочва огъня си към тях. Руснаците също имат свои радари за откриване на вражеска артилерия наречени живописно „Зоопарк“, но те бързо станаха приоритетни цели за ЗСУ и към средата на юли вече са унищожени поне 12 от тях.

По-лошото в случая е, че те съдържат голям брой вносни елементи, които заради ембаргото е почти невъзможно да се доставят, което означава че при сегашните условия Русия няма как да извършва производството им в необходимите обеми. Пхенян може и да се превърне в постоянен снабдител на руската армия с муниции, но няма как да й доставя високи технологии, а именно те играят главна роля на бойното поле в момента.

Реквием за един флот

Посещението на Ким Чен Ун не беше още приключило, когато главната руска военноморска база в Черно море я сполетя изненадващ и направо опустошителен удар. Случилото се предизвика у мнозина асоциации с внезапното нападение на Япония срещу американското военно пристанище Пърл Харбър на 7 декември 1941 г., което окончателно превърна Втората Световна Война в глобален конфликт. И макар, че по отношение на материалните щети и човешки загуби двете атаки са несъпоставими, то морално психологическият ефект от тях и най-вече чувството за безсилие и тотално унижение е сходен.

Прекият резултат от нападението вероятно ви е известен – в сухия док на кораборемонтния завод са улучени и най-вероятно фатално повредени транспортният кораб "Минск" и модерната подводница "Ростов на Дон". Затова ще обърна вашето внимание върху някои аспекти, детайли и причинно-следствени връзки.

Преди всичко трябва да се има предвид, че случилото се в ранните часове на сряда, 13 септември, в никакъв случай не е резултат на някакво щастливо стечение на обстоятелствата, а внимателно планирана и планомерно осъществявана операция. От много месеци насам украинците атакуват с рояци дронове всевъзможни военни обекти в Крим и вече знаят и "кътните зъби" на руската противовъздушна отбрана (ПВО) там. Известни са възможните позиции, които заемат, местоположенията на радарите и най-вече времето за реакция на руските екипажи и тяхното ръководство. Освен това ЗСУ постоянно сменят маршрутите на изстрелваните безпилотници, при това често ги съчетават и с ракети, а понякога и с морски дронове. Напълно логично бе така натрупаният опит в даден момент да даде своите плодове.

Твърде вероятно е от вашето внимание да са убегнали и други два подготвителни етапа на опустошителната атака. Първият бе плавното приближаване на ЗСУ към западния бряг на Крим. Докато в началото на инвазията агресорите почти се бяха приближили до Одеса, то впоследствие претърпяха цяла поредица от неприятни "случки" и те бяха постепенно отблъснати назад. Първо бе потопен главният им боен кораб, крайцерът "Москва", после бяха принудени да евакуират остров Змейни намиращ се само на 40 км от делтата на Дунав, а в понеделник стана известно, че украинците са установили контрол върху газодобивните платформи популярни като "кулите на Бойко". Тези четири съоръжения, незаконно присвоени от руснаците по време на окупацията на Крим през 2014 г. доскоро им служеха като своеобразни разузнавателни предни постове и даже бяха разположили радиолокационни станции на тях. Сега вече от това предимство ще се възползват ЗСУ, които освен средства за наблюдение ще могат да складират там муниции, а също да ползват платформите като хеликоптерни площадки. И най-важното – от тук насетне Киев ще има своя постоянна, макар и не много устойчива база буквално пред западния бряг на Крим.

Другият подготвителен етап на удара на ЗСУ акцентираше максимално върху елиминирането на руското ПВО в Крим. Въпреки, че продължение на месеци украинците атакуваха руските системи за противовъздушна отбрана, първият значим успех в това отношение бе постигнат едва на 24 август, когато в резултат на прецизен удар с ракета „Нептун“ бе взривен цял руски комплекс С-400, чиято пазарна стойност се изчислява докъм умопомрачителните 1.2 милиарда щатски долара.

Този изключителен успех на ЗСУ бе дублиран в четвъртък, 14 септември, само ден след успешната атака срещу Севастопол. Отново бе гръмнат цял комплекс С-400 и отново на западния бряг на Крим, но този път малко по на юг, в района на Евпатория. Интересен е и начинът по който всичко това е било осъществено на практика. Първо украинците са ударили с дронове радарите, като по този начин са ослепили руското ПВО, а след това е последвал и ударът с поредната ракета „Нептун“. В резултат на него не само са извадени от строя част от пусковите установки, но е поразен и камионът в който се намирал мобилният пункт за управление, а всички офицери и прочее експерти са загинали на място.

Неизбежно в резултат на тези попадения, в руската противовъздушна отбрана на западното крайбрежие са появи голяма "дупка" и ЗСУ не пропусна възможността да се възползва от нея. В ранните часове на сряда от няколко украински самолета са изстреля.и до десет ракети "Storm Shadow", всяка от които носи бойна глава с половин тон експлозив.

Въпреки че впоследствие руското министерство на отбраната разтръби, че цели седем ракети от този тип са били свалени, други три достигат местоназначението си. И настъпва истински ад. Корабът и подводницата намиращи се в сухия док се възпламеняват като сухи съчки, пламъците не могат да бъдат потушени в продължение на часове, загиват поне двама моряци, а до 40 други са ранени.

В резултат на експлозиите видимите надстройки на кораба "Минск" буквално рухват в трюма му и той в момента повече наподобява на сплескана консервна кутия. Не по-добро е и състоянието на подводницата. Тя от известно време е покрита със специално гумено покритие, което би трябвало да я прави невидима за радарите когато е под вода. Именно то, обаче, се възпламенява лесно и гори с висока температура, в резултат на което модерната подводница за 300 милиона долара е почти изцяло изпепелена. Няколко часа по-късно последваха официални заявления от страна на Москва, че "Минск" и подводницата в най-скоро време ще бъдат напълно възстановени и върнати в строя, но май вече никой не вярва в тях.

И така, какви са последствията от внезапната нощна украинска атака срещу града-пристанище считан от мнозина за святая-святих на руския империализъм в района на Черно море? Преди всичко това е още едно редуциране на флота на Путин – в началото на войната той разполагаше с 30 големи бойни кораба, а сега вече техният брой е само 24. Също така не бива да се пренебрегва фактът, че тази бройка няма как да бъде попълнена и даже увеличена, защото Турция, в пълно съответствие с конвенцията от Монтрьо, затвори проливите за военни кораби още в първите дни на избухването на войната. А овъглените кораби бяха не просто големи, те изпълняваха и специфични функции. Подводницата, например, редовно изстрелваше ракети по украинските градове и най-вероятно щеше да прави същото и тази зима, когато украинските електроцентрали отново ще станат приоритетни цели за Москва. Корабът "Минск", пък, много често превозваше по море именно тези ракети. Освен това цената му щеше да се увеличи значително в случай на евентуална блокада на Крим по суша от страна на ЗСУ, когато тежестта на снабдяването на полуострова ще се прехвърли основно на морските комуникации.

И тъй-като бедата никога не идва сама, в крайна сметка ще се окаже, че освен двата кораба руснаците губят за неопределено време и най-голямата си ремонтна база в района на Черно море, при това не е известно дали не са пострадали и скъпоструващите германски поддържащи съоръжения (като ремонтните кранове, например), които в условията не ембарго практически е невъзможно да бъдат заменени. Още по неприятно от сега насетне ще бъде усещането, че ловецът вече не е ловец а плячка. Руските плавателни съдове вече не са в безопасност в пристанищата, а в открито море ги причакват дронове. Само тази седмица украинските безпилотни апарати вече потопиха един малък катер и нанесоха повреди на два патрулни кораба на агресора.

А какво ще се случи през следващата? Ами през по-следващата? Май накрая наистина в Черно море ще плуват само яхти и платноходки.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok