Забравете за аутсайдера

В началото на февруари България разбра с кои държави ще играе в поредното издание на Лигата на Нациите и с кои отбори ще трябва да се бори, ако иска най-накрая да напусне Лига С и да има възможността да премери сили със състави, които изглеждат по-атрактивно и за по-страничните наблюдатели. Това са Северна Ирландия, Беларус и Люксембург. Доста е трудно да повярваме, но най-високопоставеният – водачът в тази група – е Люксембург. Страна, която дори в момента се оприличава на „футболно джудже“ заради мащаба си, спортната си история и традициите.

Но забравете за стереотипите. Люксембург всъщност се намира в неподозиран доскоро възход, който заслужава по-обстоен анализа. Забравете за аутсайдера, Великото херцогство все повече гледа към голямата футболна сцена и дори наскоро игра във финалните баражи за участие на Евро 2024. Е, дебютът на голям форум засега се отлага, но това далеч не означава, че няма да се случи в следващите години. Как обаче се стигна дотук?

️ | What next for Luxembourg after missing out on the Euros?

Here's all you need to know about the future of the #RoutLéiwen in 2024, and beyond!

On Nations League, WC 2026 qualification and more, below in English on RTL Today: https://t.co/oCvwf6ndRL

— Football in Luxembourg (@LuxembourgFooty) March 29, 2024

През 2006 година Люксембург е на дъното на световната футболна пирамида. Тимът изиграва 10 мача, в които губи 8 пъти и два пъти завършва наравно, като не успява да отбележи нито един гол. В онези години това не учудва никого, защото отборът няма успех в продължение на 10 години, а серията им без успех се разпростира до 83 поредни мача назад във времето. Сами разбирате – мечтан за всеки опонент, срещу когото да си изкараш яда. В ранглистата на ФИФА Люксембург заема 195-о място от 205 страни, като успява трудно да изпревари намиращата се на 196-а позиция задморска британска територия Монтсерат и Американска Самоа (за чийто тим сме ви разказвали в миналото и дори наскоро по кината имаше филм). 18 години по-късно Люксембург завършва в квалификациите за европейско първенство със 17 точки на трето място в групата си, изпреварвайки Босна и Херцеговина и Исландия. Но как? Как подобна трансформация в държава с население от около 600 хиляди души, сгушена между Германия, Франция и Белгия, е възможна?

Люксембург е една от страните, където най-рано се учредява вътрешно първенство – 1909 г., а националният отбор участва 4 пъти на Летни олимпийски игри. В годините обаче по-скромното като брой население логично започва да изостава от западноевропейските съседи, които развиват играта със светкавични темпове. През 1965 година Бенфика побеждава с общ резултат 18:0 Дюделанж в тогавашната Купа на европейските шампиони (КЕШ), а шест години по-късно Челси надделява с 21:0 над носителя на Купата на страната, който произхожда от селце с 500 души население, четирима братя в отбора и състезател с една ръка.

Някъде в края на 70-те дългогодишният национал Пол Филип се отказва от състезателната си кариера, но по-късно става селекционер на родината си и... запазва поста от 1985 до 2001. Същият човек става президент на Люксембургската футболна асоциация през 2004. И самият той навярно не е очаквал подобен възход. В началото на века в страната е създадена школа за детско-юношески футбол „Модерканж“. Филип успява да проведе национално проучване за футболни таланти, а 400-те най-обещаващи деца до 9-годишна възраст започват да получават специално внимание в спортна насока успоредно с образователната си програма. Държава започва да финансира по-осезаемо футбола, а Филип взима и друго важно решение – подканя най-добрите състезатели да напуснат страната и да се развиват в съседните държави, където шампионатите са по-силни. Система, наподобяваща друга страна със скромно население, която десетилетие по-късно ще постигне значими резултати – Исландия. С други думи – по-лесно е да направиш отделни футболисти професионалисти, отколкото да се опитваш да превърнеш цялата люксембургска вътрешна лига от аматьорска в професионална.

“Today we exist on the soccer map,” says Paul Philipp, the president of Luxembourg’s soccer federation. “This is not San Marino! This is not Liechtenstein!” https://t.co/C7KhOgZK9h

— Newley Purnell (@newley) March 21, 2024

Филип получава и икономическо „намигване“. Населението на страната се увеличава почти двойно в последните 30 години, но и доста от живущите в Люксембург са чужденци, за които финансовата изгода и високият стандарт на живот в страната са достатъчно атрактивни. И постепенно сред младите футболисти се появяват таланти, които са родени в Люксембург, но корените им са от Португалия, Кабо Верде, Нидерландия. За едно десетилетие всичко се променя. Изведнъж ситуацията изглежда така – в последния квалификационен мач на Люксембург за европейското първенство само един играч в целия национален отбор играе в родината си, всички останали се подвизават в чужди първенства. Има представители на белгийското, словашкото, азербайджанското, полското, украинското първенство. Леандро Барейро играе в Бундеслигата, а в Германия се подвизават още играчи, така както и в Австрия и във Франция. Но националният тим не е единственият, който носи радост на футболните запалянковци. Преди няколко години Люксембург за първи път успя да „вкара“ отбор в груповата фаза на Лига Европа.

Така че – нека бъдем предпазливи, когато употребяваме думата „аутсайдер“ в какъвто и да било футболен контекст.

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok

Гледайте НА ЖИВО спорт безплатно на: