Защо Херсон е толкова важен

В какво се състои стратегическата важност на Херсон?

Разположен на западния бряг на Днепър, Херсон е не само голям град (с население около 280 хил. души преди войната), но и административен и комуникационнен център. Именно последните два факта го правят изключително важен в очите на руското ръководство и те ще направят всичко възможно да го отбраняват докрай.

През Херсон от запад на изток преминава Национална Автомагистрала М14, която се явява интегрална част от Европейски път Е58 свързващ Виена с Ростов на Дон. На запад М14 достига през Николаев до Одеса, а на изток преминава през Мелитопол и Мариупол. Освен това на югоизток се проточва още една национална автомагистрала, М17, която достига чак до Керч. Не бива да се забравя и високоскоростната жп линията Одеса – Николаев – Херсон, чието югоизточно разклонение обслужва всички големи градове в Крим. Това, на практика, превръща Херсон в най-важния транспортен и логистичен център в цяла южна Украйна. Успешната развръзка на всяка бъдеща голяма офанзива в този район, била тя руска или украинска, ще зависи преди всичко от това в чий ръце се намира този ключов град. Интензивните бойни действия изискват постоянно прехвърляне на войски в различни направления, докарване на огромни количества муниции и други военни материали в близост до фронтовата линия, евакуация на ранени и повредена техника, а всичко това няма как да бъде осъществено без добре развита шосейна и жп мрежа.

Не по-малко важен е и чисто политическият фактор. Херсон е административен център на едноименната област, а неотдавна от Москва бяха оповестени намерения тя да бъде официално „присъединена“ (т.е. анексирана) чрез референдум. Повтарянето на сценария вече изпробван в Крим преди няколко години много трудно би се осъществил ако градът не е под гарантиран руски контрол, а това би бил сериозен удар по амбициите на Путин за легитимация на резултатите от агресията пред целия свят.

Руското предмостие при Херсон

В момента руснаците контролират значителна територия на западния бряг на Днепър – плацдарм с широчина от около 200 км и дълбочина около 50 км. Ако успеят да го задържат достатъчно дълго, в бъдеще те могат да се опитат да го „напълнят“ със свежи войски и след това да пробват ново настъпление на запад/северозапад (към Одеса и Николаев), на север (към Кривой Рог и Запорожие) и даже на изток (към Никопол и Запорожие). За да бъде попречено на украинците да го елиминират, руснаците са превърнали предмостието в истинска крепост – изкопани са дълги линии окопи и укрития, всички по-солидни постройки са преустроени в бункери и опорни пунктове, а многото иначе невисоки хълмове им позволяват да контролират подстъпите към позициите им.

Неотдавна бе съобщено от няколко украински и независими източници, че на херсонското предмостие са прехвърлени руски въздушнодесантни части. Въздушнопреносимите войски във всички армии по света имат репутацията на елитни сили и се използват в наземен бой като обикновена пехота само в наистина критични ситуации. А това е сигурен знак, че в очите на руското командване работите на юг не отиват никак на добре и генералите в Москва се опитват някак си да се застраховат срещу нов грандиозен провал.

Всички бъдещи планове на руснаците за този район изцяло зависят от това доколко те ще успяват да подсилват и снабдяват войските си на западния бряг, а именно това в момента е и техният най-голям проблем.

Мостовете

В района контролиран от руската армия връзката между двата бряга се осъществява чрез три моста, най-важният от които е Антоновският. По дългото над 1300 метра съоръжение преминава (или по-точно преминаваше, след като през юли украинците го повредиха чрез неколкократен прецизен ракетен обстрел) целият трафик от и към Херсон от юг. На 5 км нагоре по реката се намира не по-малко важният железопътен мост, който също вече е изваден от строя. Така единственото съоръжение с нормална пропускателно способност е мостът, намиращ се още 45 км по на изток, нагоре по течението на реката. Това което го спасява за момента е щастливото (за руснаците) обстоятелство, че е бил построен по ръба на стената на Каховската хидроелектроцентрала.

Руски медии вече писаха, че трасето няколко пъти вече е било обстрелвано от украинците и има сериозна опасност стената да се спука и внезапно към Херсон да потече целият обем на Каховското водохранилище, т.е. около 19 куб. км. За да предотвратят потопа (и последвалата екологична катастрофа), украинските военни най-вероятно ще се въздържат от нови обстрели. От друга страна, остава съмнението, че, както в случая с намиращата се недалеч от там Запорожска АЕЦ, става дума за пореден руски опит за шантаж.

Пораженията по Антоновския мост (според кадрите разпространени по медиите) навеждат на мисълта, че те не са толкова фатални и той може отново да бъде пуснат в експлоатация. Едно от неписаните правила на войната гласи, че мостовете са винаги приоритетна цел за врага и за това страната, която контролира дадено съоръжение обикновено се подсигурява като докарва понтони. Точно така са постъпили и в руското командване и в момента връзката се осъществява чрез някакви техни пароми, които плуват редовно между двата бряга, покрай основите на моста. Но пропускливостта на тази връзка е много ниска и понякога отнема няколко часа да се прекара един автомобил. За да се увеличат обемите, руснаците трескаво събират всякакви баржи (и други подобни плавателни средства), които могат да намерят в областта. Украинската страна засега се въздържа от обстрел на трасето, защото паромите се използват и за цивилни нужди.

Мнозина подценяват удара нанесен по жп моста, но той може да се окаже с по-сериозни последствия даже от повреждането на Антоновския мост, защото големите обеми военна техника, материали и запаси от всякакво естество се прехвърлят именно чрез влакови композиции. Това, на практика, изключва всякакво възможност в близко бъдеще Херсонското предмостие да бъде подсилено със сериозни като сила руски бойни части, както и планомерно изтегляне на тези, които в момента го отбраняват. Изграждането на понтенен мост, пък, изглежда обречено в зародиш, защото той не само ще бъде дълъг около километър, но и моментално ще стане приоритетна цел на хай-марсовете и дроновете. Въобще в един момент май ще се окаже че руснаците сами са се напъхали в такъв капан, от който просто няма измъкване. Вероятно Москва предчувства най-лошото, защото неотдавна нареди на местното командване да премести щаба си от Херсон на левия, по-безопасен, бряг на Днепър.

Разрушаването на мостовете – постижима цел?

Трябва ли украинците да разрушат мостовете? Ако приемем че първичната цел на всяка военна операция е унищожаването на войските на противника – то отговорът трябва да бъде категорично да. Окончателното елиминиране на двете съоръжения ще обрече защитниците на предмостието на неминуема гибел, както поради невъзможност да бъдат адекватно снабдявани и подсилвани, така и поради липса на достатъчно плаващи средства, за да бъдат планомерно изтеглени. Вероятно някои от тях ще бъдат спасени (или ще се спасят), но това ще бъдат отчаяни бегълци в износени униформи, а останалите ще бъдат обявени за герои и мъченици в добре познатият съветско-религиозен стил.

Могат ли обаче украинците в момента да ги разрушат? По-скоро не. Окончателно изваждане от строя на Антоновския мост означава един голям сегмент от хоризонталната му повърхност да бъде елиминиран, но за това е нужно оръжие, което да е хем мощно, хем точно. Дупките в бетонните плочи, които някои от вас несъмнено вече са видели, са причинени от Хай-марс системите, но управляемите ракети, които те използват в момента (M31A1 с тегло 91 кг) не са способни на нищо повече. В арсенала си Украйна има също така известен брой съветски управляеми ракети „Точка“ с ок. 500 кг бойни глави, но противно на наименованието си, те могат да дадат отклонение от няколко десетки метра от целта. Мостът би могъл да бъде атакуван и от въздуха, но това трябва да стане от много ниска височина, но дори и тогава няма гаранция, че той ще бъде улучен, пък и почти сигурно е, че атакуващите украински самолети ще бъдат „прихванати“ от руската противовъздушна отбрана. Като че ли най-ефикасното решение би било съоръжението да бъде обстрелвано с ракети ATACMS (227 кг), които също се изстрелват от Хай-марс, но са с много по-голям разрушителен ефект. Американците, обаче, вече няколко месеца не дават категоричен отговор на Зеленски и щаба му дали са склонни да ги изпратят в Украйна.

Затова в момента Украйна постъпва по единствения възможен начин – периодично обстрелва моста с Хай-марс системи, като операторите се опитват да насочат ракетите точно в тези места, където вече са реализирани попадения и така да задълбочат повредите.

Има ли наистина украинска контраофанзива в района на Херсон?

Това безспорно е една от най-обсъжданите теми през последните дни. Но въпросът е толкова комплексен, че няма как да има категоричен отговор. За украинско контранастъпление се говореше още от началото на лятото и наистина, фактите тогава сочеха, че такова е вече в ход – към началото на август бяха освободени около 50 селища на далечните подстъпи към Херсон. Усещанията за контраофанзива бяха подсилвани от оптимистични изказвания на Зеленски и неговото обкръжение, които, от своя страна, най-вероятно са били подхранвани от обещанията за доставки на значителни количества модерно тежко въоръжение от западните държави. Това, обаче, засега не се случва (или поне не в обемите нужни на Украйна) и през този месец фронтовата линия по херсонския периметър остана на практика непроменена.

Сега е моментът да се запитаме - какво точно представлява една офанзивна операция в наши дни. Ако във вашите представи това си хиляди войници подкрепяни от стотици танкове и мощна авиация, които напредват към вражеските позиции като страховита гигантска вълна, то вашите представи за модерно сражение най-вероятно са повлияни от Холивуд. Отдавна вече никой не воюва така. От години основната ударна единица на модерните армии са малките щурмови отряди - 10-20-30 добре въоръжени войници, подкрепяни от танкове и други бронирани машини и поддържащи постоянна радиовръзка с щаба, за да могат, когато се наложи, да поискат артилерийска и авиационна поддръжка или средства за евакуация, а също така, да получават актуална разузнавателна информация. Погледнато отстрани, действията им често наподобяват тези на командосите или на полицейските патрули. Голямо настъпление реално означава много такива щурмови отряди действащи в синхрон, което пък, от своя страна, изисква и значителен брой танкове и артилерийски системи, които да ги поддържат, а именно това недостига в момента на украинската армия.

Руснаците воюват по подобен начин. Споменатите по-горе техни опорни пунктове се защитават от 20-30 души, подпомагани от някой друг танк или бронирана машина. Скрито придвижване на десетина войници към целта през някоя горичка, внезапно откриване на огън от близкия храсталак, стрелба от засада по някой зле маскиран танк – това в момента представлява битката за Херсон. Тогава не бива да се учудваме, че боят за някое важно здание може да продължи 2-3 дни, или че батальонен командир докладва за напредване от 500 метра. Т.е. налице е модерна позиционна война, която няма да е много интересна и много разбираема за медиите. Така че се въоръжете с търпение. Гордеевият възел наречен „Херсон“ няма да бъде разсечен скоро.

ОЩЕ АНАЛИЗИ НА КАМЕН НЕВЕНКИН ЗА ВОЙНАТА В УКРАЙНА ЧЕТЕТЕ ТУК

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube: https://go.bnt.bg/youtube