Защо президентът атакува промените в Конституцията?

Президентът атакува поправките в Конституцията, приети с гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС в края на миналата година. Държавният глава смята, че с новите разпоредби се променя балансът между властите, както и взаимодействието между тях. Конкретно - пред Конституционния съд Румен Радев поставя за тълкуване текстовете в основния закон, свързани с:

• възможността депутати и министри да са с двойно гражданство;
• ръководители на регулатори да се избират с поне 160 гласа в парламента;
• ограничаването на правата на президента за избирането на служебен премиер;
• възможността парламентът да работи, дори да не успее да назначи правителство;
• председателите на върховните съдилища и главният прокурор да се назначат без президентът да е издал указ.

Според държавния глава част от измененията, освен че противоречат на други конституционни разпоредби, променят баланса между основните органи и взаимния контрол между тях, като засягат пряко формата на държавно управление и са от компетентността на Велико народно събрание.

"От една страна, Конституцията не следва да става жертва на прибързани посегателства от случайни парламентарни мнозинства, а да бъде изменяна при завишени процедурни изисквания за постигнат консенсус, при задълбочен дебат и обществено съзряване, че промените са необходими и не противоречат на собствените си мотиви", казва Румен Радев - президент на Република България.

"От друга страна, когато се пристъпва към ревизия, тя не може да има за резултат нарушаване на основните принципи на разделение и баланс на властите, на правовата държава и независимостта на съдебната власт, които гарантират установената форма на държавно управление и нейната надлежна промяна, поради което легитимно ограничават всеки орган, притежаващ власт да я изменя."

Президентът оспорва прибързаното приемане на промените с минимално изискуемо мнозинство и без обсъждане по същество.

"Конституцията може да бъде променена или с голямо политическо мнозинство и бързо (без срок между трите различни дни на гласуванията), или с по-малко политическо мнозинство, но по-бавно (с минимален срок от два месеца между различните дни на гласуванията)", подчертава в мотивите си Румен Радев.

Държавният глава счита за противоконституционни разпоредбите, даващи право на хора с двойно гражданство да бъдат народни представители и министри. Според Радев, ако запазването на изискването за българско гражданство единствено по отношение на президента, е било провокирано от това, че е върховен главнокомандващ на Въоръжените сили, то не е отчетено, че Народното събрание решава въпросите за обявяване на война и за сключване на мир и разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили зад граница.

Радев атакува и промяната на периода, в който трябва да се произведат избори за ново Народно събрание. Вместо до два месеца след прекратяване на пълномощията на предишното Народно събрание, както досега, с промените изборите трябва да се проведат не по-късно от един месец преди изтичане на срока на пълномощията на действащото Народно събрание. Според изложените мотиви новата уредба създава риск да се застъпят мандатите на два последователни парламента. Редът за назначаване на служебно правителство също е атакуван пред КС, а от мотивите става ясно, че промените размиват отговорността за служебните кабинети и крият риск от несъразмерно продължаване на мандата на завареното правителство.

"Става дума за служебното правителство, като ефективен инструмент за преодоляване на парламентарни кризи, в историята сме имали не една или две, става дума и за онези конюнктурни промени, които касаят само сегашната сглобка, говоря за различните мнозинства, които се изискват за избор на толкова важните за всички регулатори и в крайна сметка за процедурата, за начина, по който беше подходено към най-важния въпрос за една държава - този за основния й закон", заяви Крум Зарков - секретар по правните въпроси в президентството.

Според секретаря по правните въпроси в президентството Крум Зарков жалбата е добре аргументирана.

"С акта си за сезиране на Конституционния съд президентът изпълнява функцията си на гарант. На гарант на върховенството на Конституцията, на народовластието, на принципа за разделение на властите, на правните устои на нашата демокрация", коментира още Крум Зарков.

Промените в основния закон бяха приети окончателно от Народното събрание на 20 декември. Тогава Радев обяви, че управляващите "изнасилват" Конституцията.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok