Защо се стигна до бутане на къщи в гетото на "Захарна фабрика"?

Защо се стигна до бутане на къщи в гетото на "Захарна фабрика"?

Анализ в "След новините".

Стефка Михайлова: Ей тук ни беше къщата до дървото. Като се вижда всичко беше от тухла, те всичко на пепел са го превърнали. Нормална къща, хубав ремонт, ето тук бяха къщите и на децата ми.

- Колко време живеете тук?

Стефка Михайлова: Тук съм остарела, аз съм на 65 години, работих в "Електрометал", 15 години съм работила там, 45 години трудов стаж имам, нито сме откраднали, нито сме некакви клошари. Тая махала съществува от 100 години и повече. Баба ми, дедо ми всичките са живели тук.

Илия Асенов: Аз съм тук на средата, тук е синът ми, една, две, три, четири, пет къщи бехме тук залепени. Ние самите сме си го строили, колко тухли сме хвърлили материал тука, колко пари сме хвърлили.

- БНТ: Ама кой ви каза, че може да строите?

Илия Асенов: Никой не ни каза тук, никой не ни забрани. Дали да строим, дали не. Кои кметове са дошли, от Тодор Живков време някой да е дошъл?

- БНТ: Ти от колко време си тук?

Илия Асенов: Аз съм тук роден, от 57-ма година съм, на 68 години карам, майка ми е 25-а година.

Историята на ромите в "Захарна фабрика" със сигурност закръгля век. Преди 100 години, когато тук няма бетон, имало е земеделски земи и ромите са уседнали да работят в стопанството на други.

Илия Асенов: Направете сметка - майка ми е 25-а година е родена. Майка ѝ беше българка, дядо ми кога беха германците бомбардировките са го вземали запас и не се върна. Баба ми остана сама тук и майка ми. И така ние сме си тук от 100 години махала, и повече от 100 години.

По-късно се появява леярната, където работата е тежка, не е за всеки. И повечето работят там.

Илия Асенов: Тук ми е минал животът. Не съм мърдал. 19 години бех леар, пещар бех, вериги за танкове, за трактори за износ.

- БНТ: Колко деца имаш?

Илия Асенов: Имам 7 деца - работят децата до един. И внуците работят. И личната ми карта тук остана.

- БНТ: Адресната ти регистрация тук ли е?

Илия Асенов: Тук съм роден.

До ранната сутрин на 15 април, 4 дни преди Великден, когато жандармерия с водно оръдие нахлува в махалата и багери разрушават къщите им.

Петър Михайлов: Тук ми е минало детството, тук съм израсъл, баща ми е на 63 години, тук е роден той.

- БНТ: Ама не знаехте, че не сте законни?

Петър Михайлов: По онова време така е било, настанили са се тук, до онзи ден имаше електромери, имаше вода.

- БНТ: Да, но са ви предупредили, че ще ви бутат.

Петър Михайлов: Предупредили са ни, те предупреждават от 9 години, от 10, че ще ни бутат. Нямаше тогава алтернатива тези хора да се настанят наетапно всички семейства да бъдат настанени.

И така - тук всеки строи по традиция - младите лепят стая до старите, пред очите на не една власт. Не са казали, че е законно, но не са ги и закачали, че са незаконни. Пълна липса на институционална реакция. И никакви политики за справяне с проблемите на малцинствата. Вероятно защото е по-лесно. Далеч по-трудно е обратното. Както е видно в Каварна. На адрес в града до преди няколко години е имало сметище. Сега ромският квартал прилича на малка Европа.

Цонко Цонев, бивш кмет на Каварна: Ромите са, тук имаме в Каварна и гагаузи имаме, и турска общност. Имаме всякакви етноси. Не е важно кой какъв етнос е, той е гражданин на България. Когато стъпих, погледнах - тук нищо не беше направено. Аз в Каварна в първия ми мандат на 111 парцела права на строеж на хората им дадохме еднотипни като дарение от общината проекти за строителство и сте си построиха, там беше незаконно сметище и стана един допълнителен квартал.

Или нищо даром. Само дето общината си е изпълнила ангажиментите към ромската общност така, както и за останалите в града. За разлика от "Захарна фабрика". 100 години администрацията се прави, че тук няма хора. Последните промени в градоустройствения план отново виждат тук само терен за търговия и за озеленяване. Дори и чиновниците, които идвали да броят, не са забелязали голяма част от хората и са установили само 62-ма. А те са над 200.

д-р Емил Бранчевски, кмет на район "Илинден": Не са 200 души, 27 са, поименно които се водят на улица "Суходол". Останалите са на други адресни регистрации в цялата страна и в София. Тези хора имат жилища. Защо живеят в гетото. Защо спекулират, че нямат жилища. Ето ги по адресни регистрации - това е национална база данни".

- БНТ: Как си обяснявате това огромно разминаване между броя на живущите тук и информацията, която подават от кметството?

Бойко Шопов: Ами обяснявам си го с това, че той спря адресната регистрация и е казал на хората намерете си при близки приятели, за да можете да си изкарате документи, да можете да посещавате джипитата си, да можете да ходите на работа, за да можете да сте някакви граждани на България, защото ние останахме все едно бежанци без адреси. И след това той се възползва от това нещо, че много хора си намериха адресни регистрации в чужди квартали, той сега казва, че ние никога не сме живели тук.

Наистина голяма част от ромите тук се водят на други адреси. Така ги посъветвали, след като преди години заличили адресните им регистрации в "Суходол". Но това задълбочило още повече проблемите на гетото. И за да не стават ромите още по-социално слаби, законът отскоро дава възможност кметовете да издават служебен адрес. Но не и тук. И адресните регистрации дори стават оправдание да не се изпълни решение на Европейския съд за правата на човека. Заповедта за спиране на събарянето е изпратена 4 дни преди багерите и водното оръдие.

д-р Емил Бранчевски: Дойде едно решение на френски, но искам да ви обърна внимание, че официалният език в България е българският, т.е. откъдето и да дойде какъвто и да било документ, то той трябва да бъде представен на български език. Разпоредбата на Европейския съд изобщо не попада в нашата хипотеза. Жалбоподателите, които са я пуснали, изобщо не са жители на нашето гето, те са по адресна регистрация в "Красна поляна".

Даниела Михайлова, адвокат, Тръст за социални алтернативи: "Това не е попречило на съда да издаде решението си за привременни мерки, с които указва на българското правителство да не премахва постройките до второ нареждане, докато съдът бъде удовлетворен от информацията, която правителството ще му подаде за това как именно държавата се е погрижила за тези, които остават без дом, след като къщите им са разрушени.

Д-р Емил Бранчевски: Както виждате сами се изнесоха, защото ние сме в много добър диалог с тях. От месеци говорим с тях. В действителност има останали още едно-две семейства, с които аз от миналата седмица ежедневно се срещам, ежедневно говорим. Имаше вариант да бъдат настанени в "Ботунец".

Като за спокойна обстановка и празно гето твърде много полицаи са мобилизирани за събарянето. Подсигурени с водно оръдие. И нито беше празно, нито хората имаха къде да отидат. Някои от тях не успяха дори да си извадят покъщнината.

- БНТ: Твоята покъщнина с всичкото, което имаш. Хладилници, перални...

Бойко Шопов: Изкарах само една трета от нас. Две трети останаха под тухлите. Под руините.

- БНТ: Не можа да си ги изкараш?

Бойко Шопов: Не можах, защото той рано сутринта, когато влязоха, ние го съпроводихме, той каза да ме съпроводиш до вас. Влиза в нас с жандармерия и казва недей да изкарваш нищо, аз няма да стигна до твоята къща. Идеята ми е да бутна пет бараки, да замажа очите на квартала, недей да изкарваш нищо. След един час нямах възможност да изкарам нищо.

И така фитилът се запали и напрежението избухна. Протести на ромите от "Захарна фабрика", с подкрепата на братята си от цяла София, срещу живущите наоколо, които призоваваха всички срещу гетата.

Христина Янкулова, организатор на протеста: Искам да кажа, че ние от години се опитваме да се преборим с това незаконно гето, защото от години живеем в тормоз. Нашите деца са нападани, нас също ни нападат ежедневно, крадат ни, ограбват, дишаме изключително лош въздух, защото те всеки божи ден горят всякакви гадости.

Петя Димитрова: Докато кметът мисли, че решава проблема на дадена част от обществото, той всъщност създава глобален, много по-голям проблем. Според мен поетапно трябваше да се случат нещата. Аз не подкрепям гетата. Не ги подкрепям. Знае се, че където има гета, няма развитие, не е възможно да се развиеш в такава среда.

Мая Петкова: За всички граждани на България правата и задълженията трябва и са едни и същи. Въпросът е как се спазват, как се контролират, как се възприемат, как се толерират, това е разликата.

Александра: Защ хората не дават да се интегрираме. Като ни видят малко по-черни - утре ще ви се обадим за работа. Да искаш да си наемеш квартира питат те - ром ли си. Нито квартира ти дават, нито работа ти дават.

Цонко Цонев, експерт в програма РомаАкт на ЕК: Тези проблеми са в много общини. Там цъкат бомби. Тази гръмна в "Захарна фабрика", но фитилите горят на много места и, ако не ги изгасим, ще почнат да гърмят бомбите една по една. Предложих и на други общини да се направят геодезически заснемания на тези квартали проблемни, защото от години не са правени. А незаконното строителство е като рак с метастази - той се разширява постоянно. За да решиш един проблем, трябва да знаеш какъв точно е той, не струва толкова много.

Даниела Михайлова: Цивилизованият начин тук включва преди всичко и на първо място много социална работа, задължителна социална оценка за всяко едно семейство и задължително с осигуряването на адекватно алтернативно настаняване, преди да се пристъпи към разрушенията. А не както се случи в настоящия момент.

Цонко Цонев: В Закона за устройство на територията да се преуреди и да се облекчи режимът на т.нар. търпимост, защото това е много тежко, тромаво, а това е един от начините, по които да се узаконяват постройки, да се намират трайни решения на такива проблеми. На една част от проблемите.

Има много модели за работа и добри решения. Стига кметовете да припознаят ангажиментите си с политики, а не със силови действия. Много от ромите в "Захарна фабрика" все още са без дом. 12 дни след бутането децата още не бяха тръгнали на училище.

Голяма част от предложенията на кмета за настаняване са неприемливи. Палатките, отделени от Български червен кръст, все още не са стигнали до ромите. За първи път България не изпълнява решение на Европейския съд за правата на човека. Европейската комисия вече реагира. Санкциите накрая ще ги плаща държавата. Или всички ние.