Защо се стигна до ескалация на конфликта в Нагорни Карабах

Парламентът на Армения осъди като "пълномащабно военно нападение" действията на Азербайджан в Нагорни Карабах и заяви, че намесата на Турция в кризата създава риск за дестабилизация на района. Съобщава се поне за 23 жертви и стотици ранени.

Конфликтът, който тлее от 30 години и ескалира периодично, подновява опасенията за стабилността на Южен Кавказ, откъдето преминават тръбопроводите за каспийски нефт и газ към световните пазари.

Втори ден силите на Азебрайджан и Армения са в най-тежките сблъсъци за спорния анклав от 2016 г. Нагорни Карабах съобщава за загуба на 15 войници, но и за възвърнати територии, загубени вчера при началото на азербайджанската офанзива с авиация и артилерия.

Баку твърди, че арменските сили обстрелват град Тертер. Конфликтът между двете бивши съветски републики тлее от десетилетия, като напрежението ескалира периодично.

Спорният анклав е международно признат като част от Азербайджан, но е под контрола на етнически арменци. Те отхвърлят властта на Баку и се отцепиха от Азербайджан след рухването на Съветския съюз.

До 1991 г. Нагорни Карабах беше автономен район в състава на република Азербайджан с площ 4400 кв.км. През 1994-а година беше договорено примирие след хиляди жертви и хиляди принудени да напуснат домовете си, но то периодично се нарушава на фона на взаимни обвинения.

Поне 200 души загинаха при подновяване на конфликта между Армения и Азербайджан през април 2016 г., поне 16 са жертвите при сблъсъците само от юли тази година.

Турция сега обяви, че ще подкрепи традиционния си съюзник Азербайджан. Местното население е с турски корени и поддържа тесни връзки с Анкара. Според арменския посланик в Русия Турция е изпратила в Азербайджан около 4000 бойци от Северна Сирия.

Русия и Китай призоваха към сдържаност и двете страни. ООН изрази силно безпокойство и призова за спиране на огъня. Франция, където живее голяма арменска общност, също призова за примирие и диалог.

Иран, който граничи с двете страни в кризата, предложи да посредничи в мирни преговори. Вашингтон обяви, че търси начини за спиране на насилието.

Напоследък военните провокации на Армения срещу Азербайджан стават редовни, се казва в обръщение към нацията на президента на Азербайджан Илхам Алиев, разпространено от посолството на Баку в София.

Държавният глава обвинява Ереван в опит за нова окупация с цел отвличане на населението от вътрешни социални, икономически и политически проблеми.

Г-н Алиев подчертава, че Армения прави всичко възможно да наруши преговорния процес с действията си през юли, с изпращането на диверсионна група през август, която е била разбита, но и с изявлението на арменския премиер "Карабах е Армения и точка".

Държавните глави на съпредседателите на Минската група на ОССЕ обаче многократно са заявявали, че статуквото е неприемливо, което означава, че окупацията трябва да приключи, посочва президентът на Азербайджан.

Като други провокации г-н Алиев посочва полагането на клетва на главата на Нагорни Карабах в древния азербайджански град Шуша и преместването там на така наречения парламент на "Република Нагорни Карабах".

Армения провежда и политика на незаконно заселване на окупираните територии, което е военно престъпление, подчертава президентът на Азербайджан. Той припомня, че целият свят признава Нагорни Карабах като неразделна част от Азербайджан.

Нашето дело е праведно, Карабах е Азербайджан, посочва в заключение г-н Илхам Алиев.