Защо въпреки ваксините и антибиотиците срещу коклюш в България има два смъртни случая?

В цяла Европа има завишаване на заболеваемостта от коклюш, в Хърватия, епидемичната вълната беше най-силна и вече затихва. Никъде, обаче, не съобщават за смъртни случаи на новородени. В Германия заболелите са най-вече възрастни. Какви мерки предприеха там и какво ни отличава от другите?

Едно отдавна познато заболяване за което има и ваксина, и ефективно лечение, взе две жертви у нас. Коклюшът, една от викторианските болести от миналото, описана от Дикенс, се завръща. Звучи невероятно, но е факт. Какво точно се случва?

"Няма как от година и половина в Европа да пламти от коклюш почти всяка държава и ние да не бъдем засегнати. Въпросът беше кога и с какъв интензитет", каза доц. Ангел Кунчев – главен държавен здравен инспектор.

Вярно е - заболеваемостта се увеличава в цяла Европа, епидемията в Хърватия, която беше първенец, вече затихва. Но смъртни случаи на бебета се съобщават само у нас. В България, какво винаги - има някои специфични особености. Но първо с общите причини. Коклюш след ковид.

"Това е една въздушно-капкова инфекция, която е бактериална инфекция, както многократно се коментира и периодично има едно циклично повишаване на заболяемостта - през 2 до 5 години е нормално да има повишаване на заболяемостта някъде 2017 - 2018 година годишно случаите са били около 100, след което постепенно намаляват в годините на ковид е ясно, че имаше значителни мерки за дистанция, за маски, които като цяло ограничиха всички въздушно-капкови инфекции, така че смятам, че това е един закономерен растеж на заболяемостта", отбеляза д-р Нина Янчева- нач отделение в Инфекциозна болница, София.

"Поради това, че не е масово циркулирал причинителят "бордетела пертусис", самите майки нямат високо напрегнат имунитет, така че не предават антитела на децата си и те са под най-висок риск", отбеляза доц. Кунчев.

Но освен естествената цикличност в ръста на заболеваемостта, към общоевропейските причини, се наслагва и смяната на ваксините.

"Причината е в опита да се произведат по безопасни ваксини. Сега се разчита на една ваксина, известната на всички майки дифтеткок, която е срещу 3 заболявания едновременно. Тази ваксина в този си вид за първи път е приложена през 1948 г., но тогава в състава на тази ваксина срещу коклюш е участвала цялата бактериална клетка. Сега, за да е по безопасна тази ваксина и с по малко странични ефекти, вместо цялата бактериална клетка се включват без клетъчните компоненти. И сегашната ваксина е по-безопасна, но пък и по-малко ефективна. Затова се налагат реваксинации", каза проф. Пенка Петрова – директор на Института по микробиология, БАН.

Първата ваксина се слага след втория месец на новороденото. Или двете новородени от Кюстендил, починали от коклюш, не са имали имунитет. И са приети в болница късно, когато антибиотиците вече не са могли да помогнат.

"Като цяло кърмачетата са така рисковата група с най-тежко протичане. На практика, така статистиката показва, че в тази възрастова група смъртността може да бъде между 1 и 3%. В световен мащаб основно смъртните случаи са в развиващите се страни, защото има редица други фактори, които повлияват. Това са недохраненост, останали придружаващи заболявания, така че факторите са много, за да се стигне до смъртни изходи", обясни д-р Нина Янчева.

Въпреки че кърмачетата са най-уязвими, никъде в Европа не съобщават за смъртни случаи. В Германия заболелите са най-вече възрастни, също от рисковата група за всяко едно заболяване. Ръстът в Германия, впрочем е съвсем незначителен. Отчитайки цикличността и рисковете, там са взели превантивни мерки много по-рано.

"От 2021 година всички бременни жени във втори и трети триместър, тоест втора и трета третина на бременността биват ваксинирани срещу коклюш и допълнително, което има като регулация - всяка една бременна жена е задължена да информира всичките си близки роднини, близкото си обкръжение, също така, независимо от това кога са ваксинирани за последен път срещу коклюш да повторят ваксинацията си. По този начин се създава една кръгова защита около бременните жени. Следва да може след раждането детето да е защитено", заяви д-р Аспарух Илиев – инфекционист, ръководител на лаборатория в Университета Берн.

Антителата от майката и кръговата защита са най-ефективната мярка, която може да се вземе. Съвременен вариант, впрочем на една позабравена традиция.

"Нали знаете, едно време до 40-ия ден не са пускали никого при бебето – нито близки, нито семейство – гледа си го само майката и до там. Така че, това е една такава мярка, която на практика е изолация и карантина, ще свърши същата работа и без да се имунизира, ако успее да ограничи контактите му", каза доц. Ангел Кунчев.

Всъщност смъртта на двете кърмачета, стана причина за пробив в полето на имунизациите при бременни у нас. Ние сме най-предпазливите в Европа, без препоръки за каквито и да било ваксинации при бременни. Дори и за грип и ковид.

"При родилки, например, в Германия още с довеждането давам пример с ковид, който беше много коментиран с бременни, тъй като ковид, примерно, засилва риска от спонтанен аборт, беше въведено много бързо ваксинирането на родилки. Хубавото в Германия и в Швейцария, в цяла Западна Европа е, че има много високо доверие към здравните власти и към лекарското съсловие", обясни д-р Аспарух Илиев.

И сега за първи път здравното министерство препоръчва имунизация за бременни. За втория и третия триместър. Търсят се спешно допълнителни ваксини, по линия на европейския механизъм за кризисни ситуации и като за начало са осигурени близо 3 хиляди бройки. При ваксините планирането е дългосрочно и покриването на спешни нужди не е особено лесно.

"От 27 страни в Европейския съюз, 11 го имат записано като практика, имунизират бременни жени. Естествено, че имунизираната бременна, ама след първия триместър ще предаде антитела и на детето и то ще е гарантирано в тия първи ключови 2 месеца, докато стигне до имунизационна възраст", допълни националният здравен инспектор.

И тъй като нивото на имунитета при родилките е твърде ниско и не може да даде надеждна защита на кърмачетата, е добре имунизацията при новородените да подрани с две седмици.

"Според мен ваксинацията на малки бебенца е правилен ход. Това не е някаква революция, не е нещо ново. И тази опция е включена в кратката характеристика на ваксината на лекарствения продукт като възможност и се практикува в някои европейски страни", коментира д-р Николай Христов - общопрактикуващ лекар, Варна.

При определени обстоятелства, както сега у нас, това, заедно с имунизацията при бременни, е от важните мерки, за да се защитят кърмачетата. В Германия, оказва се, тази мярка не би имала ефект, дори обратното – именно заради антителата, които имунизираната майка предава на бебето.

"Ако това се случи, това дава много добра защита на детето в първите 2-3 месеца, е хубаво ваксинацията на детето дори да бъде забавена с около месец, защото може да си представите детето може да бъде ваксинирано тогава в една ситуация, в която в тялото има още антитела и те се блокират частично от самата ваксина", допълни д-р Илиев.

Във всички случаи, фокусът на тревогите към новородените са оправдани, симптомите и антибиотикът може да закъснеят фатално. При по-възрастните и по-големите деца, упоритата кашлица е достатъчно издайническа и антибиотиците са ефективни.

"Да, това е бактериална инфекция. Категорично антибиотици има, които са ефективни. Това са макролидните антибиотици азитромицин, кларитромицин, които са налични в България", подчерта д-р Нина Янчева.

"Специално срещу коклюш няма антибиотична резистентност и аз съм учудена, че някои колеги казват, че антибиотиците не действат, напротив. Най-важното за прилагането на антибиотиците е, че когато заразения човек ги пие, той не може да заразява толкова дълго време, периодът на болестта се съкращава до 5-10 дни", каза проф. Пенка Петрова.

"Това, което е характерно за това заболяване, е, че пристъпната кашлица се дължи на един токсин и на повече токсини, които се отделят от самата бактерия. Ако не се започне рано антибиотичното лечение на практика антибиотика не повлиява продължителността на заболяването, но е важно да се приложи, защото пък ограничава разпространението на инфекцията", отбеляза д-р Нина Янчева.

А иначе, дискутираните мерки в училищата, може и да помогнат, но не много. Те, заедно с ПСР тестовете са по-скоро една инерция от предишната, ковид епидемия.

"Откровено ви казвам пред вас, че няма тя да реши проблема. Това са противоепидемичните мерки в училища и градини, които биха ограничили предаването. Но детето е най-заразно 3-4 дена преди появата на каквито и да е симптоми, така че, каквито и филтри да слагате, колкото и внимателно и да ги търсите, пак ще има деца, които разпространяват причинителя. Нищо им няма видимо и влизат в клас. Сега аз знам, че когато кажеш "поставяме 14 дена един клас в карантина", това е много трудно изпълнимо в смисъл, ами, представете си 4-и и 5-и клас, слагате ги под карантина - какво значи това за тях - класът не трябва да контактува с другите класове, не трябва да влизат нови деца там и да има медицинско наблюдение. Ами нали има междучасие, ами нали той идва в училище и после се връща, е какво, как го изолираш? Добре, разбрахме се с МОН, че там където ги местят временно, ще спрат да ги местят, ще учат само в една стая, ще се опитат горе-долу и в извънкласното, нали по време на междучасие и така нататък, по някакъв начин да ги ограничават да контактуват, но за мен това е много трудна работа", допълни доц. Ангел Кунчев.

Едно отдавна познато заболяване с ваксина и ефективно лечение взе две жертви. Очевидно нето едно инфекциозно заболяване не трябва да се подценява и налага се преосмислят доста мерки у нас.

Чуйте последните новини, където и да сте!
Последвайте ни във Facebook и Instagram
Следете и канала на БНТ в YouTube
Вече може да ни гледате и в TikTok
Намерете ни в Google News