Животът на Земята може да е започнал 200 млн. години по-рано?

Началото на животинския свят на Земята може да предхожда с цели 100–200 милиона години най-старите известни екземпляри във фосилния летопис, съобщава уебсайтът “Knowridge”. До този извод стига международен екип от изследователи, сред които и известен палеонтолог от Йейлския университет.

Подобно откритие би променило представите за еволюционните процеси и би означавало, че животните са съществували още преди екстремни климатични събития като ледниковите периоди, посочват учените.

„Времето на възникване на животните, дори на толкова „примитивни“ форми като гъбите, представлява огромен интерес. То хвърля светлина върху това, което знаем за темповете на еволюцията, времето на възникване на биологичните нововъведения и процесите, довели до разнообразяването на животинския свят“, заяви съавторът на изследването Дерек Бригс, професор „Дж. Евелин Хътчинсън“ по науки за Земята и планетите във Факултета по изкуства и науки на Йейлския университет и бивш директор на Музея по естествена история „Пийбоди“ към университета.

Най-старите известни животни, установени чрез фосилния летопис, датират отпреди около 574 милиона години. Химични следи в по-стари скали, свързвани с древни гъби, обаче подсказват, че животните може да са се появили значително по-рано.

През последните години определянето на максималната възраст на първите животни се оказва особено трудно.

Една от по-новите теории например се основава на фосилно находище на 590 млн. години в Южен Китай, известно като биотата от Уън'ан. Там са открити множество изобилни и добре запазени микроскопични организми, но няма категорични фосили на животни. От това би следвало, че първите животни са се появили някъде следи 590 милиона години.

Авторите на новото изследване обаче смятат, че подобна логика е погрешна. Те посочват други фосилни находища по света, сред които биотата на 550 млн. години от Хесийн в Монголия. Тя се е формирала в период, когато вече е доказано наличието на животни, но въпреки това в нея не са открити животински фосили.

Учените са установили и нови видове микрофосили, които не са животински, в находището Хесийн. Сред тях има сферични организми с шипове и разклонени израстъци, наричани акритархи.

Екипът е изследвал три находища с изключително добре запазени фосилни комплекси, датиращи приблизително от преди 850 до 730 милиона години. И в трите случая условията на фосилизация са били подходящи за запазването на ранни животни, но животински фосили не са открити.

Възрастта на тези находища е използвана като различни максимални граници за възникването на животните при калибрирането на анализи с т.нар. „молекулярен часовник“. Тези анализи изчисляват темповете на еволюция въз основа на генетичните различия между съвременни видове, като работят назад във времето, за да определят кога са се появили техните предшественици.

Чрез този метод изследователите изчисляват, че животинският живот на планетата може да е възникнал преди между 800 и 700 милиона години — тоест 100–200 милиона години или дори повече преди появата на първите разпознаваеми фосили.

Резултатите поставят и въпроса дали животните не са съществували още преди поредицата ледникови периоди, известни като „Земя-снежна топка“. Според теоретичните модели те са започнали преди около 720 милиона години, като през тях земната повърхност е била покрита с лед в продължение на хиляди или дори милиони години.

Палеонтолозите продължават да обсъждат дали условията на околната среда, свързани с периода „Земя-снежна топка“, може да са допринесли за забавянето на темповете на еволюция на животните.