Животът в прериите: За миналото и настоящето на Дивия запад

Поглед към една непозната Америка, която рядко може да се види в холивудските филми, тиражиращи популярните представи за САЩ. Извън големите мегаполиси на двете крайбрежия, остава огромна земя, която светът рядко вижда и чиято история рядко си припомняме.

Нашият кореспондент Симеон Гаспаров пропътува близо 4000 километра из прериите на Дивия запад и разказва за миналото и бъдещето на тази сурова и малко позната действителност.

Масово хората изкупували земи в прериите и засаждали земеделски култури, дори там, където никога не са били засаждани. Механизирането на селското стопанство и въвеждането в употреба на малките, леки трактори за оране на земята, допринесли този процес да се развие. Земеделците станали богати.

Но когато свършва Първата световна война, цената на зърното пада. Фермерите, вместо да спрат със свръхпроизводството и да оставят земята да си почине, използвали закупените вече машини, за да засаждат колкото се може повече култури. Правели го не за друго, а за да платят на банките дълга, който натрупали за закупуването на новите технологии.

През 20-те години на миналия век изведнъж дъждовете спрели. Настъпили няколко поредни сухи години. Изтощената от непрестанната оран земя, давала живот на растенията, животните и племената в прериите, земя, съществувала още от ледената епоха, не издържа. Превръща се в пустинен прах и изчезва, понесена от вятъра.

Така започва първата екокатастрофа. Цели три години. Истинският апокалипсис настъпва през февруари 1934 г. Тогава започва да духа вятър, който надига най-горния слой от земята. Превръща го в гигантски черен облак от десетки тонове пръст и преминава 3200 км над земята. Там, откъдето минел, настъпвал тотален мрак. След себе си оставял мъртви птици, зайци, катерички, домашни животни. Масово хора се разболявали от чернодробни инфекции и не след дълго умирали. Прахът затрупал улиците, покривите и достигал до 1-2 метра във вътрешността на къщите.

На 10 май 1934 г. облакът засегнал Ню Йорк и блокирал напълно живота в града за цели пет часа. Хората мислели, че настъпва краят на света. Дори на 500 км навътре в Атлантическия океан корабите били посипани с праха от мъртвата земя на прериите. Десет години по-късно дъждовете отново се завръщат, а с това, лека-полека, и животът в прериите.

Животът на местното индианско население не се променя към много по-добро. В резерватите бедността, смъртността от насилие и наркотици е много висока. И въпреки че много от индианското население днес излиза от резерватите и се обучава в университети, има голяма опасност след време неговите традиции и начин на живот, запазени от хилядолетия, да изчезнат.

И все пак американският запад не е загубил своята магия и чар. Американският бизон - кралят на американските прерии, днес бавно се завръща. Застрашени от изчезване преди век, в момента бизоните свободно пасат из прериите и от време на време спират трафика по магистралите, за да напомнят на човека, кой все пак е истинският господар тук - господарят на американския запад.

Текст и кадри: Симеон Гаспаров