С наближаването на месец март на хоризонта вече ясно са се очертали контурите на фаворитите за шампионските титли във вътрешните първенства. Някъде е оспорвано, другаде картинката е малко по-ясна, на трети места пък интрига на практика липсва, защото трябва да стане чудо, за да изпусне настоящият водач питомното. Но една лига се откроява към момента. И тук правим уточнението, че в следващите редове ще говорим изцяло за позициите на лидерите в различните първенства и за техния точков актив, без да анализираме техническите им умения и/или подлите им планове в тактически план. Защото, вярвам ще се съгласите, трудно ще открием по-силно първенство от английското като качество на футбола.
Но означава ли това автоматично, че и Висшата лига е най-заплетена на върха? Не. Арсенал продължава да е на първата позиция, което е същинска музика за ушите за феновете на „артилеристите“, бленуващи за първия си шампионски триумф от времената на Арсен Венгер и Тиери Анри през 2004 насам. Тимът от северната част на столицата има аванс от 2 точки пред Манчестър Сити, като допълнителен бонус за мениджъра Микел Артета е, че отборът му има и мач по-малко. Колкото и силно да играе след Световното първенство, Манчестър Юнайтед все още някак не е считан за претендент за титлата и „червените дяволи“ по-скоро ще трябва да се задоволят с мястото си в топ 4 и да мечтаят, че революцията на Ерик Тен Хаг ще получи пълните си измерения през следващата кампания. Така че – в Англия за титлата се борят два отбора.
Точно както е в Испания. Там вечните врагове Барселона и Реал Мадрид не могат един без друг и винаги ще се преследват, макар че през настоящия сезон едната каляска сериозно да изпреварва другата – каталунците са се откъснали с 8 точки на върха пред Бензема и компания и колкото и податливи на стреса да изглеждат хората на Шави, е трудно да повярваме, че ще подарят титлата на големия си съперник след серия от неудачи. Тоест – и тук имаме дуел за титлата. Дуел, в който единият участник е ранен и трудно ще се върне в боя. Разбира се, не бива да се вторачваме само в най-значимите шампионати.
Сходен модел на конкуренция ще открием в Нидерландия – там Фейенорд се отскубна на 3 точки пред АЯКС и тепърва ще трябва да брани аванса си.
В Португалия тази вечер след дълга петдневна почивка от сладкия успех в Шампионската лига Бенфика ще може да увеличи аванса си на 5 точки пред втория Порто при победа над Боависта.
В Австрия Залцбург спринтира уверено към титлата и вече остави на 6 точки след себе си Щурм Грац. Можем да отидем и доста по на изток. Да речем – в България, където ЦСКА и Лудогорец обещават на публиката непримирама битка до края на месец май – „армейците“ вече разчитат и на запалянковците си в борбата с хегемона в последните 11 години, а разликата между софиянци и разградчани е 1 точка.
В Албания 3 точки разделят Тирана и Партизани – за да не кажете, че проверката из първенствата на Стария континент не е старателна.
Но двуполюсната структура далеч не е характерна за Европа през този сезон. В доста от шампионатите първенецът вече е почти ясен и за следните отбори клишето с изстудяването на шампанското е напълно валидно: Диего Армандо Марадона май ще получи още един подарък на небето след световната титла на Аржентина, защото Наполи води с 15 точки пред втория Интер и по всичко личи ще прекъсне над 30-годишното си чакане да покори Серия А; в Шотландия Селтик се забавлява, а веселието е продиктувано най-вече от деветточковата бездна, която се е отворила между „детелините“ и Глазгоу Рейнджърс.
В Белгия Генк разполага със 7 точки повече от Сен Жилоа, в Хърватия Хайдук се нуждае от подвиг, за да догони Динамо Загреб, който е далеч напред с 8 точки повече и мач по-малко, а в Унгария Ференцварош може да опитва всякакви експерименти във вътрешното първенство, разчитайки на факта, че вторият в класирането е с 14 точки по-скромен актив. Стигаме и до варианта с три отбора, замесени в борбата за титлата, който безусловно е най-предпочитаният за неутралните привърженици, копнеещи за вълнуващи мачове до сетния миг от първенствата.
Във Франция Пари Сен Жермен играе отегчено, апатично, на моменти дори с досада, но някак си по навик и инерция Мбапе, Меси и Неймар имат комфорт, изразяващ се в 5 точки пред Олимпик Марсилия и 7 точки пред Монако.
В Чехия Славия Прага си играе на котка и мишка с Виктория Пилзен и води с 2 точки, но не бива да забравя съседите си от Спарта, които дебнат на третата позиция с 5 по-малко. В Гърция Панайтинайкос е с 54 точки, АЕК е втори с 50, но и с мач по-малко, а за разлика от баскетболните си колеги Олимпиакос ще трябва да се потруди повечко, ако желае шампионски овации, но задачата не изглежда непосилна, защото тимът от Пирея е с 49 точки.
И стигаме до заключението. Бундеслигата! Какво ще кажете за ставащото в Германия! След 21 изигирани двубоя Байерн Мюнхен, Борусия Дортмунд и Унион Берлин са с по 43 точки. Да, головата разлика на баварците е стряскащо по-солидна, но най-важният показател – точковият – не принадлежи на състава на Юлиян Нагелсман. И защо този сезон може да е златният за Бундеслигата? По простата причина, че този недооценен шампионат може да излезе от сянката на останалите първенства в топ 5. Признайте си – колко често гледате среща от германското най-високо ниво по телевизията, ако в момента предават на живо мач от Италия, Англия, Испания? България? Вероятно рядко. И подобна интрига, в която са замесени 3 отбора в ендшпила на сезона може да се отрази безкрайно благоприятно – хем да привлече повече зрители, хем интересът към Бундеслигата да е по-траен, ако трите отбора продължат да се преследват, хем заради възможността доминацията на Байерн Мюнхен най-накрая да бъде прекъсната.
В крайна сметка – разнообразието никога не бива да бъде подценявано, нали?
Автор Стефан Георгиев
Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber
Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини
Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok
Чуй новините
Подкаст
