Знаеш ли моята история, част 1

Футболът се играе по света вече от доста години и е съвсем нормално следите на някои прелюбопитни истории да са изчезнали във времето и пространството и да не са съвсем известни дори на запалените почитатели на играта. Ето защо ще ви предоставим една разходка из миналото, в която ще ви разкажем как някои отбори са се сдобили с имената си, защо играят в дадени цветове, кои са основателите им и откъде произхождат митовете и легендите, които всички ние приемаме за даденост в наши дни.

Започваме с далечна Аржентина и по-точно от привлекателната столица на страната – Буенос Айрес. Бока Хуниорс може и да изостава по брой титли от големия си градски опонент Ривър Плейт, но синьо-бялата част от Буенос Айрес може да твърди, че разполага с по-мащабна фенска маса в сравнение с „милионерите“. Клубът е основан през 1905 година от група имигранти от далечна Генуа в местността Ла Бока в Буенос Айрес (в буквален превод – „Устата“) – там, където се срещат реките Рио де ла Плата и по-малката Риачело. Споменах вече, че клубът е известен в наши дни със синьо-жълтите си екипи. Но … тук започва началото на малко очакваната история.

Клубът далеч не е играл в подобни цветове в първите години от съществуването си. След 1905 г. Бока Хуниорс играе с бели фланелки, на които се открояват и черни райета, заменени не след дълго с изцяло светлосини екипи през 1906 г. Сега в разказа ще се намеси и легендата – тя гласи, че тимът се изправил в мач срещу Нотингам де Алмагро – отбор, който използвал абсолютните същите екипи. Както вероятно се досещате, в онези времена клубовете не са разполагали с резервни екипи, така че двата състава се споразумели за наглед налудничава награда – който от тях спечели срещата, получава правото да запази екипите. Бока Хуниорс губи двубоя и се разделя с настоящите си цветове. Завинаги. Но историята едва сега започва.

Чудели се, маели се какво да правят и решили, че явно страда сериозно от липса на креативност и друг ще трябва да решава какви цветове да бъдат основните за любимия им клуб. На всичкото отгоре нямало жив човек да бъде натоварен с тази отговорна задача, а транспортно средство. И по-точно – плавателно. Мъдро, оригинално или просто късметлийско – споразумението гласяло, че следващият кораб, който акостира на пристанището около Ла Бока, ще бъде „кръстник“ на тима и ще се „погрижи“ за новите цветове на екипите. Зачакали, докато най-накрая не се задал и „спасителят“. Огромното над 4000-тонове чудовище „Drottning Sophia” пуснало котва в пристанището в Буенос Айрес. Товарният кораб тръгнал от Копенхаген, но под шведски флаг. В превод самото наименование на плавателния съд означава „Кралица София“. По онова време в скандинавската страна вече управлявал крал Густав V – син на предишния крал на страната Оскар II и съпругата му – София. Тъй като знамето на Швеция съдържа два цвята – синьо и жълто, това мигновено станали и официалните цветове на футболния отбор от Буенос Айрес.

Да преговорим. Клуб в Аржентина, основан от италианци от Генуа, който носи синьо-жълти екипи в чест на националния флаг на Швеция и кораб, тръгнал от бреговете на Дания. И до ден днешен Бока Хуниорс никога не се разделя с тези си екипи, с които печели 35 шампионски титли, 17 купи и 6 издания на най-престижния клубен турнир от другата страна на Океана – Копа Либертадорес.

Автор: Стефан Георгиев

Последвайте нашия канал "Спорт по БНТ" във Viber

Последвайте ни и във Фейсбук, за да сте винаги в час с последните спортни новини

Намерете БНТ в социалните мрежи: Instagram, Facebook, LinkedIn, TikTok