Днес загубихме големия български писател и учен - академик Вера Мутафчиева. Тя си отиде след кратко боледуване. Тази година на 28 март Вера Мутафчиева навърши 80 години. Тя е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина, и на многобройни научни трудове в областта на историята, лауреат е на множество отличия, включително на Хердерова награда.
Днес загубихме големия български писател и учен - академик Вера Мутафчиева. Тя си отиде след кратко боледуване. Тази година на 28 март Вера Мутафчиева навърши 80 години. Тя е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина, и на многобройни научни трудове в областта на историята, лауреат е на множество отличия, включително на Хердерова награда.
Отива си една изключителна фигура на българския интелектуален елит. Тя създаде култови романи и художествена проза като "Случаят Джем", "Летопис на смутното време", "Предречено от Пагане", "Аз, Анна Комнина", тя беше сценарист на най-гледания филм в българската история "Хан Аспарух", тя беше считана за ученият, който стигна най-дълбоко в ревизията на марксистките османистки схващания още по времето на държавния социализъм. Тя беше изключителна личност, която владееше всички нюанси на иронията и умееше да оатстоява обществени позиции. Блестяща е и мемоарната литература, която тя създаде – книгите "Бивалици" и "Разгадавайки баща си", последната - посветена на баща й - историка Петър Мутафчиев, чиито архив подари на Нов български университет и това беше един от редките случаи, в които камерата ни е успявала да заснеме нейно интервю - и то за баща й.
Вера Мутафчиева: "В наши дни вече никой не пише по този начин - това си е една антика дори. Не със стил, а с перо. Баща ми казваше, че стирлото го нервира защото било винаги готово да пише иначе така като докато си топнеш в мастилото перцето и рахат си мислиш, не бързаш. Така че той до последния си ден е пикал винаги така."
Екипът на "По света и у нас" се присъединява към съболезнованията към близките на Вера Мутафчиева. Поклон пред паметта й.
30.23 В наши дни вече никой не пише по този начин - това си е една антика дори. Не със стило а с перо . Баща ми казваше че стирлото го нервира защото било винаги готово да пише иначе така като докатоси топнеш в мастилото перцето и рахат си мислиш не бързаш 30.45 така че той до последния си ден е пикал винаги така