Днес загубихме големия български писател и учен - академик Вера Мутафчиева. Тя си отиде след кратко боледуване. Тази година на 28 март Вера Мутафчиева навърши 80 години. Тя е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина, и на многобройни научни трудове в областта на историята, лауреат е на множество отличия, включително на Хердерова награда.
Днес загубихме големия български писател и учен - академик Вера Мутафчиева. Тя си отиде след кратко боледуване. Тази година на 28 март Вера Мутафчиева навърши 80 години. Тя е автор на над 30 художествени книги, издадени у нас и в чужбина, и на многобройни научни трудове в областта на историята, лауреат е на множество отличия, включително на Хердерова награда.
Отива си една изключителна фигура на българския интелектуален елит. Тя създаде култови романи и художествена проза като "Случаят Джем", "Летопис на смутното време", "Предречено от Пагане", "Аз, Анна Комнина", тя беше сценарист на най-гледания филм в българската история "Хан Аспарух", тя беше считана за ученият, който стигна най-дълбоко в ревизията на марксистките османистки схващания още по времето на държавния социализъм. Тя беше изключителна личност, която владееше всички нюанси на иронията и умееше да оатстоява обществени позиции. Блестяща е и мемоарната литература, която тя създаде – книгите "Бивалици" и "Разгадавайки баща си", последната - посветена на баща й - историка Петър Мутафчиев, чиито архив подари на Нов български университет и това беше един от редките случаи, в които камерата ни е успявала да заснеме нейно интервю - и то за баща й.
Вера Мутафчиева: "В наши дни вече никой не пише по този начин - това си е една антика дори. Не със стил, а с перо. Баща ми казваше, че стирлото го нервира защото било винаги готово да пише иначе така като докато си топнеш в мастилото перцето и рахат си мислиш, не бързаш. Така че той до последния си ден е пикал винаги така."
Екипът на "По света и у нас" се присъединява към съболезнованията към близките на Вера Мутафчиева. Поклон пред паметта й.
30.23 В наши дни вече никой не пише по този начин - това си е една антика дори. Не със стило а с перо . Баща ми казваше че стирлото го нервира защото било винаги готово да пише иначе така като докатоси топнеш в мастилото перцето и рахат си мислиш не бързаш 30.45 така че той до последния си ден е пикал винаги така
Градовете Оулу и Тренчин са готови за ролята си на европейски столици на културата през 2026 г.
Бляскав финал на годината: В Софийската опера започват традиционните новогодишни концерти
"Секция 13" на Съюза на българските художници представя изложбата „Обща постановка“
Музеят на историята във Варна пази колекция от коледни картички от началото на XX век