Народният театър "Иван Вазов" тази вечер чества 100 години от рождението на Димитър Димов. Колкото повече време минава, толкова повече авторът на "Тютюн" ни става по-близък, казаха гостите дошли на честването. "Осъдени души" е постановката, която театърът подари на почитателите на писателя.
Когато говорим за Димитър Димов се вглеждаме не само в модерните черти на българина от 20-ти век, но някак неизбежно го сравняваме с европееца. Всъщност при него те са свързани.
Проф. Михаил Неделчев: "Аз бих казал, че Димитър Димов е изцяло европейски писател. Даже в някаква степен се противопоставя на класическите модели на българската проза. Той е писател, който въвлича българските светове в общоевропейските пространства."
В неговите романи винаги има гледната точка на чужденеца, но през българските очи, защото е успял да види нещата от високо. За Димов, Емилиян Станев казва, че е аналитичен ум, освободен от битовата паяжина, която мъчително омотава таланта и затова идеологическите насилия не му пречат. Дори двата варианта на "Тютюн", които Димов написва някак се допълват.
Проф. Михаил Неделчев: "Ние дори сме разколебани в четеното на този роман, не знаем кой вариант да четем първия ли, втория ли."
Всичките му герои живеят собствения си живот и прескачат през страниците невидимата граница на времето.
Чуй новините
Подкаст
