След като вчера парламентът обсъди проблемите в енергетиката, днес на дневен ред беше не по-малко болезнената тема за състоянието на здравеопазването. За мандата си от три месеца здравният министър Николай Петров диагностицира здравната система и предложи законодателни промени. Ето какви позиции се чуха в парламентарната зала.
Дълговете на болниците и проблемите с онколекарствата бяха основните въпроси на депутатите. 84 милиона лева са общо просрочените задължения на всички държавни болници - обяви здравният министър. Това е почти два пъти повече, отколкото са били те преди 4 години - стана ясно и от изказванията на ГЕРБ и на БСП. Без да има възможност за кой знае какви мерки, все пак служебният министър отбеляза един голям недостатък, с който се е сблъскал - липсата на контрол в системата.
"Когато говорим за контрол по отношение на лечебната дейност, бих казал, че и в настоящия момент той е елементарен, нисък и неефекивен по простата причина, че касата осъществява контрол на базата на документи и отчети, а Министерство на здравеопазването осъществява на основа стандарти, алгоритми и протоколи за лечение", заяви проф. Николай Петров - министър на здравеоазването.
За първи път тази година няма ограничения в изписването на онколекарства, заяви шефът на касата Пламен Цеков. Той обаче призна, че в бюджета на касата са планирани значително по-малко пари. Според разчетите на касата, тази година ще са необходими не 90, а 156 млн. лева за онколекарства.
"Което е обезпокоително, че дори да използват всички буферни механизми на бюджета няма да ни стигнат разхода за тези онкомедикаменти, затова са и нашите усилия още преди да е приключило полугодието ние да набележим мерки, така че хем да съхраним възможностите на бюджета и от друга страна да дадем възможност на онкоболните да се лекуват без те да усещат сътресения", посочи д-р Пламен Цеков - управител на НЗОК.
От касата са замислили допълнителна комисия, която да контролира отпускането на скъпоструващите лекарства. Д-р Цеков обаче заяви, че в момента няма никакви проблеми с плащането на лекарствата. Други проблеми с бюджета на касата не отбеляза, освен че според техните анализи около 300 милиона лева се харчат неефективно. Похвали се, че за първи път от години е успял да договори цени на медицински изделия и да сложи ред в този сектор.
Депутатите от БСП, ДПС и Атака определиха политиката на ГЕРБ в здравеопазването като провал.
"Тотален провал на здравната политика на ГЕРБ през изминалите 4 години. Партия ГЕРБ допусна да разбие доверието между лекари и пациенти забравихте ли това за СРС-та?", попита д-р Емил Райнов - депутат от БСП.
"ГЕБР призна своя провал чрез кадровия кадрил, който осъществи в рамките на три години", категорична беше Нигяр Джафер - депутат на ДПС.
"ГЕРБ е извършило две големи престъпления - резерв на НЗОК, прехвърляне на дейности без средства", каза Тунчер Кърджалиев - депутат на ДПС.
"Атака ще направи пълно разследване в здравната каса, за да разбере какво се случва там", подчерта Илия Тодоров - депутат от Атака.
"Виновна е философията, според която е структурирано българското здравеопазване - с тази система на финансиране, с тази данъчна система няма как да се напълни системата", обобщи проф. Станислав Станилов, Атака.
На всичките тези обвинения от ГЕРБ отговориха с апел за обединение около интересите на хората.
"Не да търсим вината на отделните персони, а наистина да се обединим в интереса на българските граждани и да превърнем здравеопазването в реален национален приоритет, а това може да стане след постигането на широк граждански и експертен и консенсус", заяви д-р Даниела Дариткова - депутат от ГЕРБ.
От ГЕРБ припомниха също така, че са отделили най-много пари за здравеопазване, че с промяна в различни нормативи са постигнали изключителновисоки икономии.