Последно сбогом на Вера Мутафчиева

Днес България се раздели с академик Вера Мутафчиева. Поклонението се състоя в църквата "Свети Седмочисленици". Да кажат последно "сбогом" се стекоха десетки близки, приятели и известни публични личности - политици и интелектуалци. Вера Мутафчиева ще остане в културната памет на България и света както с изключителните си исторически трудове, така и с белетристичните си творби - тя е автор на над 30 книги, преведени на 12 езика. Носител е на високи държавни отличия и на Хердерова награда.

Територията, в която се скиташе нейният дух нямаше ограничения, така както свободата на мисълта, която й беше вътрешно присъща. Тя беше ярка личност, блестящ историк, талантлив писател и голям мислител, от когото всички сме се учили.

Проф. Георги Бакалов, историк:
- Тя имаше навика да търси истинската фактология исторически и да я облече в художествени форми. И това придаваше на нейните романи една изключителност.

Проф. Цветана Георгиева, историк:
- Легенди се носят за нейния характер.

Репортер:
- Тя сякаш предизвикваше непрекъснато съдбата?

Проф. Цветана Георгиева, историк:
- Аз мисля, че не. Мисля, че имаше едно състезание между нея и висшите сили. Не бих казала, че тя предизвикваше. Просто устояваше. Устояваше и успяваше да се пребори.

Георги Първанов, президент на България:
- Като творец имаше много тънък усет за духа на епохата. Един дълбок народопсихолог, народовед, мога да кажа. Като човек - мъдър и почтен, така ще я запомним.

Вихра Йорданова, внучка на Вера Мутафчиева:
- Тя обичаше всичко, до което се докосва, го даряваше с любов. И с чувство за хумор. Тя беше много щастлива душа.

Вера Мутафчиева:
- Няма никакъв начин да минеш по пътя на злото, за да сътвориш нещо добро. Хората трябва да разберат, че злобата не им помага, че им пречи.
Ние света не можем да променим, но себе си можем. Докато себе си не промениш, няма на какво да разчиташ. Т.е. от усилията на всички нас зависи бъдещето на тази страна и на света изобщо.

http://infocenter.bnt.bg/