Иран: шествия и контрашествия - разговор с Елена Йончева и Владимир Чуков

„Къде е е гласът ни?" - питат днес иранците. И тези кадри обикалят света, въпреки забраната за достъп на чужди медии в Техеран, заглушените сателити, спрения достъп до Фейсбук.

Световната политика днес не отмества погледа си от Иран. Макар че малцина се осмеляват да разтълкуват какво наистина се случва там. Основният източник са любителските кадри от улиците с „неразрешени протести", където днес се чуват викове: „Смърт на диктатора"! В земята на персите, където жестока съдба има всеки инакомислещ, забранено е да се слуша непристойна музика, а аятоласите виждат всичко.

Елена Йончева - журналист: "Бяхме в Иран и Техеран три седмици. Трябва да кажа, че има изключително много образовани иранци, които искат повече свобода, социални права. Тези хора в момента седят зад протестите, които в момента се организират срещу президента Ахмединеджад..."

Владимир Чуков - арабист: "Очевидно е, че властите могат да смажат протеста, но този път не искат, а на карта е поставена легитимността на иранския президент Ахмединеджад. В същото време очевидно става дума за борба за власт в самата ислямска република... На практика трябва да кажа, че състезанието е между две двойки ирански политици - от една страна Али Хаменей, който подкрепя Ахмединеджад, а от друга страна е опозиционният лидер Мусави и неговият духовен и материален спонсор Ашенджани."

Дали след тези избори Иран ще бъде същият? Страната - загадка, потънала в табутата на аятоласите и мрачната слава на спечелилия втори мандат Ахмединеджад. Страна с младо население, което отдавна е прескочило 30-годишната изолация чрез интернет. Но където студентските общежития са мишени за ислямистките милиции.

Елена Йончева: „В Иран до голяма степен има информационно затъмнение, но чрез сателитни антени много образовани иранци гледат забранена американска телевизия."

Владимир Чуков - арабист: „Разделението на иранското общество стигна и до футболния терен. В Иран футболът е нещо изключително, цар-футбол в истинския смисъл на думата! Преди два дни имаше световна квалификация и тогава на терена излязоха футболистите, закачени със зелени лентички в подкрепа на опозиционния лидер Мусави и само една с бяла в подкрепа на Ахмединеджад. На полувремето шефът на футболния съюз, който е близък до Ахмединеджад, помоли да ги свалят. Те отказаха..."

Революция, фарс или боричкане за власт е случващото се в Техеран? Или стъпка към необратима промяна. Може ли тя да се случи в онзи Иран, който светът днес познава предимно от речите на Ахмединеджад и ядрените му амбиции. И как държи властта в ръцете си този син на ковач, който отрича Холокоста, нарича САЩ „творение на дявола" и призовава Израел да бъде заличен от картата на земята.

Владимир Чуков: „Той тръгва от нулата, после го назначават за кмет на Техеран, ходи облечен само с два костюма, кара просто Пежо..."

А жертвите по улиците на Иран вече са десетки. И протестите не стихват. Контрапротестите също. А големите сили тълкуват сдържано случващото се в държавата, която Буш включи в „оста на злото и на която Обама предложи политика на протегната ръка. Страната, която е символ за ислямския свят и държи големите сили с притегателната сила на петролните си залежи.