Все повече сигнали за насилие на пътя

Клаксони и ехиден смях. Вадим телефона и "отсрелваме" поредното сочно видео с юмручна схватка по родните пътища. А все по-често ставаме и участници в подобни преракания. Албена попада в подобна ситуация преди няколко дни. Прибира се от лекар, кара по еднопосочна улица. В насрещното влетява скъп джип, забива се право в бронята й.

Албена Колчакова: Започна да натиска клаксон, започна да ме заплашва с това, че ще ме пребие след малко. До неговата кола беше знака, който показваше, че улицата е еднопосочна, той ми обясни, че това не го интересува. Продължи да крещи, продължи да ме заплашва.

Албена се обажда на телефон 112. Диспечерите я съветват да запази спокойствие и докато дойдат служители на реда да изчака заключена в колата си. Разбира се, питат дали има пострадали, какъв е номерът на колата. И съветват - не общувайте с агресивния човек, изчакайте полицията. След като разбира, че ще дойде полиция - шофьорът си тръгва.

Албена Колчакова: Подадах жалба в 5-то РПУ. Защото самите полицаи ме посъветваха това да се случи, но и аз държах да го направя, защото смятам, че мълчанието и отстъпването в подобни ситуации води до това, подобни хора да смятат, че могат да правят това постоянно.

Статистиката показва, че наказани за агресия на пътя почти няма. Причината - трудното доказване на ситуацията.

Албена Колчакова: Аз в момента изобщо не съм убедена, че човекът срещу когото написах жалбата, ще бъде санкциониран. Винаги той може да се измъкне с това, че зад този регистрационен номер, колата е на определен човек, а я е карал друг. Това е нещо, което остава недоказуемо.

За да няма ненаказани, съветът на експертите е, ако станете участник или свидетел на подобна ситуация заснемете я с телефонa си.

Албена Колчакова - Според мен друг проблем е, факта, че когато човек се страхува, когато знае, че няма кой да го защити или, че няма смисъл да пожелае да отстоява правата си, в този един момент седиш и снимаш с телефона си, или просто подминаваш. Или решаваш, че няма смисъл.

На тръгване Албена казва, че все пак остава оптимист. Според нея, ако искаме реална промяна на пътя и в обществото ни - първо не трябва да ни е страх да представим проблемите и да търсим решение.