В Банско отбелязаха 114 години от Илинденско-Преображенското въстание. Въстанието избухва на 20 юли, Илинден, и продължава до Кръстовден в средата на септември. Потушено е изключително жестоко, хиляди хора са избити, но събитията остават в историята като връхна точка в национално-освободителните войни на българите в Македония.
Над 200 четници от Банско и Разлог са загинали в Илинденската епопея през 1903 година. Днес пред паметника „Банско помни героите” техни потомци, жители и гости на Банско отново се събраха и се поклониха пред подвига им. Хората си припомниха паметните събития, станали преди 114 години. Много от тях разказаха и за трагичната съдба на хилядите български бежанци, които след потушаването на въстанието тръгват към свободното отечество България.
Теофил Гешев: „Моя дядо тогава е бил 15-годишен. Той вече не е жив, но тогава е бил 15-годишен и като са бегали през гората ми е казвал как са се гръмели горе, как са бегали от турците горе на Рилския манастир. Тя границата е била тука по ридовето, за да пресекат, да влезат в България.”
Георги Икономов, кмет на Банско: „За нас най-ярък пример е четата на Радон Тонев, който трябва да защитава изтеглящите се бежанци към Княжество България, даже жени и деца най-вече. Той води цялата чета в църквата „Света Троица” и ги опяват, докато са живи, защото знаят, че като отидат на тази борба просто няма да се върнат живи, което е за мен един изключителен пример са геройство и за саможертва.”
Иван Крайнов: „Най-старият е бил даскал Радон. На 36 години е бил даскал Радон, когато там ги избиват всичките. 26 човека са от Банско, 3-ма са от Разлог и 3-ма от село Годлево.”
Отбелязването на годишнината от Илинденско-Преображенското въстание продължи с традиционен събор в местността „Чалин Валог” в Пирин планина.