Златен хански пръстен с вероятно изображение на прабългарския бог Тангра беше открит в древния град Бoлгар на територията на днешната руска автономна република Татарстан. Археолози от Казанската академия на науките и в момента извършват разкопки в града - столица на средновековната държава Волжска България. Учените предполагат, че изображението на пръстена вероятно е срещано и в България.
Златен хански пръстен с вероятно изображение на прабългарския бог Тангра беше открит в древния град Бoлгар на територията на днешната руска автономна република Татарстан. Археолози от Казанската академия на науките и в момента извършват разкопки в града - столица на средновековната държава Волжска България. Учените предполагат, че изображението на пръстена вероятно е срещано и в България. Затова те се надяват, че българските учени могат да помогнат за пълното разпознаване на символа.
В столицата на древната Волжска България иманярите, каквото са могли, вече са го разграбили. Археологът Рафин Шарифуллин е намерил едва шепа злато за 30 години разкопки по цял Татарстан. Късметът обаче му се усмихва в Болгар, когато на разкопките на административна сграда открива златен пръстен.
Ст.н.с Рафин Шарифуллин, археолог:
"Това е находка от категорията на уникалните. Рядко срещан предмет. При това находката е на границата на два земни пласта - руския пласт и бoлгарския пласт от времето на Златната орда. Това е пръстен с печат с изображение или на Тангра или на някакво животно".
Въпреки че пръстенът е изваден от по-късен културен пласт, учените предполагат, че той е на болгарски хан от времето преди Волжска България да бъде превзета от монголите през 13 век. Вероятно пръстенът се е предавал по наследство, а после загубен.
Рафин Шарифуллин:
"Животът тук е бил с увеличаваща се интензивност. Затова много находки, които ясно са датирани от домонголския период, са в пластовете на Златната орда или даже в по-късни".
Това лято археолозите са открили и много керамика, мъниста и монети. Намерили са и оловни пломби, които волжските българи използвали вместо пари по време на сребърната криза през 12 век. А това е ключ от болгарски катинар, за който казват, че дори в наши дни трудно може да бъде разбит.
Пред камерата ни археолозите попадат и на неизвестен още обект от Волжска България преди нашествието на монголите.
Рафин Шариффулин:
"Там ще има находки, много ясно определени по време. А те за историята имат максимално значение".
За 70 години археологически проучвания са изследвани едва 3 процента от територията на Болгар. Затова столицата на Волжска България тепърва ще разкрива още много от тайните си.