12 години след трагедията в Лим: Уви, нищо не се е променило

На черния 4-ти април 2004 година автобусът с 34 ученици и 16 възрастни, връщащи се от екскурзия в Дубровник, падна и потъна в буйните води на реката. Повечето от пътниците в автобуса бяха от училище "Николай Катранов" в Свищов.

"Чувството за справедливост никога няма да бъде удовлетворено, защото материалното не удовлетворява човешкото, което сме загубили", сподели пред камерата на БНТ бащата на Юлиан, който загуби живота си, спасявайки другите деца. Според него освен прекият виновник - шофьорът, всеки един участник в организирането на екскурзията не си е свършил работата - от училището до самия тур оператор и транспортната фирма.

Георги Манзаров, баща на загиналия Юлиян: И несвършената работа на всеки един участник направи голямата беля. И когато се случи, отново отговорността се размаза между всеки един - нито учителите, нито транспорта, нито тур оператора... В един момент прекият извършител се оказа самият шофьор, който вкара автобуса в река Лим. Това е може би олицетворение на днешното време - случва се нещо, отговорността е толкова размита между участниците, че прекият отговорник за това нещо става изкупителна жертва.

Петко Петков, баща на загиналата Боряна: Размитата отговорност поражда чувството за справедливост. Наистина шофьорът беше осъден, но не се обърна внимание на останалите хора, които не са си свършили работата и нас това не ни удовлетворява докрай.

Всяка година се връщаме към тази трагедия и установяваме, че уви - нищо не се е променило, все още продължаваме да бъдем нещо като държава без спирачки, заключи репортерът Иво Никодимов.