40-години след прочутия музикален фестивал, Уудсток продължава да бъде едно от събитията, като стъпването на човека на Луната, с които всеки асоциира 60-те години. Удсток - фестивал, който остави едно наследство, осезаемо и в наши дни. Нека хвърлим един носталгичен поглед назад с помощта на някогашните хипита, които наблюдаваха как слънцето изгрява над Уудсток.
15-ти август 69-та, приблизително 400 000 млади хора изпълват кравеферма край Уудсток след отказа фестивалът да се проведе в града. Оградите са премахнати, билетите се оказват безсмислени. Превърналите се в легенда имена като Джими Хендрикс и Дженис Джоплин пеят с дни под сипещия се дъжд и това, което заплашвало да се превърне в ад, месеци наред е показвано по медиите. 11-годишната тогава Ейми описва тълпите, стичащи се по нюйоркската магистрала на път за фермата.
Ейми Бъргънфелд: "Никога не бях виждала подобно нещо, беше невероятно. Слушах новините по радиото за случващото се там и гледах как хеликоптери доставят храна като по време на война."
Усмихващите се, танцуващи и кални от неспиращия дъжд хлапета превръщат фестивала в символ на 60-те. За ветераните от поколението “Уудсток” духът на мира и на музиката е жив и днес.
Дюк Девлин: "Аз съм ти и ти съм аз. Наистина е така. Можеш да го усетиш. Тоест - нещо се случи там, някаква магия."
Прегръщата се млада двойка от прочутата от фестивала снимка и до днес е заедно. Живеят само на няколко километра от прочутата ферма и имат три деца.
Ник Ерколин: "По това време хората не мислеха, че свободната любов, знаете - секса, наркотиците и рокенрола, са нещо, за което не трябва да носиш отговорност."
Боби Ерколин: "Всички пеехме, танцувахме, взимахме наркотици, ядяхме, спяхме. Не мисля, че всички се чувстваха удобно заради условията, но повечето бяхме щастливи. Със сигурност бяхме. И все още сме."
Чуй новините
Подкаст
