Основните политически сили не са успели да излязат извън традиционните си симпатизанти. Това ясно личи от екзит пола на Алфа Рисърч.
Предпочитанията на по-младите са основно към дясно-центристките и новосформирани формации. Всеки трети избирател между 18 и 30 години е подкрепил партия или коалиция, която няма да бъде представена в следващия парламент. Изборът на по-възрастните традиционно е за БСП, ГЕРБ има най-добри позиции сред хората от средното поколение.
При гласуването в отделните населени места също има значителни разлики. В столицата вотът е най-фрагментиран - 32% за ГЕРБ, 26% за Коалиция за България и 30% за партии и коалиции, които остават под бариерата от 4%.
На противоположния полюс са селата, където живее по-възрастно население и където социалните трудности и икономически проблеми се усещат най-силно. Там всеки трети глас е за ДПС, всеки четвърти - за БСП, а всеки пети - за ГЕРБ. Основната си електорална подкрепа бившите управляващи черпят от областните центрове.
Един от най-обсъжданите въпроси бе как ще се разпределят гласовете на различните етнически групи. Данните показват, че ДПС запазва подкрепата на над 77% от етническите турци. Коалицията, в която участва партията на Касим Дал - "Център - Свобода и достойнство" има едва 7% от тяхната подкрепа. Почти толкова етнически вот събират и двете водещи партии ГЕРБ и БСП. ДПС получава и най-голям дял от ромския вот - 37%, любопитното е, че БСП и ГЕРБ се радват на еднаква по сила ромска симпатия около 22%.