В БДЖ предстоят съкращения

Сериозни съкращения се задават в системата на българските железници – броят на освободените ще стане ясен през септември след преговори със синдикатите. Търси се възможност и голяма част от персонала на БДЖ и на железопътната инфраструктура да премине на 6-часов работен ден, с цел икономии. Днес щефовете на двете компании дадоха обща пресконферения за предприетите антикризисни меруи. От БДЖ ще продават старите си вагони за скрап, за да намалят загубите си.

С 1117 души БДЖ е свил състава си от началото на годината. От два месеца в компанията се работи по нова структурна и организационна реформа, която също предполага намаляване на персонала. Заради спирането на „Кремиковци” и спада на цените на суровини и готова продукция обемът на превозените товари по БДЖ е намалял с 40 на сто. По-малко са и превозените пътници – със 7 процента и половина спрямо първото полугодие на миналата година. Загубите до момента – над 22 млн. лева.

Христо Монов, изп. директор на БДЖ ЕАД: "Казвам ви, активизирали сме политиката по отношение на продажбите и се борим за всеки тон, всеки час, всеки ден.
Компанията смята да припечели 17 млн. лева от продажба на стари вагони за скрап – 1000 товарни и 400 пътнически. За 124 от пътническите вече е поискано разрешение от транспортното министерство да бъдат бракувани."

В железопътната инфраструктура заради кризата също се готвят да разпродават неоперативни активи, но засега интерес е проявен само към 20 процента от предложените имоти. Загубите на компанията за полугодието са 48 млн. лева. Нежелан, но възможен вариант е временно да се закрият 12 жп линии с обслужващ персонал от 644 души. Сред отсечките са Левски-Свищов, Левски-Троян и Подкова-Димитровград. Сред мерките за икономии е и доброволното излизане в неплатен отпуск.

Антон Гинев, ген. директор на НК „Железопътна инфраструктура”: "За част от мерките няма да има ефект до края на 2009 г., а едва през 2010-та. Възможно е и възникване на социално напрежение в отрасъла."

За да оцелеят, от железниците поискаха временно намаляване на данъчната тежест за сектора, разсрочване на задълженията към доставчици, нисколихвени заеми и субсидии за инфраструктурата.