Битка с дивите прасета

Всевъзможни приспособления използват жителите на селата в Смолянско, за да опазят картофените ниви от набезите на дивите прасета. Едни гърмят пиратки, други пускат високоговорители, трети стоят будни по цяла нощ. Има ли резултат от неравната битка между хората и прасетата. С този оглушителен шум всяка вечер Митко Рушанов от село Могилица се опитва да прогони дивите прасета. Иначе от нивата му нищо няма да остане. В село Турян пък са измислили друго.

Тодор Пейков: "Разни плашила, разни вързани животни - кучета и сирени. Сирените работят на принципа на акумулаторна батерия, която се включва нощно време след 20 часа. Свирят периодически през 8-9 минути по четири - пет пъти сирените".

Ефектът от приспособленията обаче е краткотраен, казват местните хора. Дивите животни скоро привикват с шума и като разберат, че всъщност няма опасност, пак се връщат в картофената нива.

Руса Димитрова: "На единия край е останало малко, друго всичко е изровено и кучета връзвахме и какво ли не щеш, пак ходеха".

Тодор Пейков: "За една вечер един декар отива на кино, не остава нищо. Хората само дойдат та съберат по две кошници картофи".

Възрастните жители на село Турян разчитат предимно на картофите, за да преживеят през зимата. Затова според кмета на селото Георги Пейков, ще е справедливо държавата да им плати за нанесените щети. Другото решение е да се открие по-рано ловният сезон за дивите прасета. Та поне хората да съберат спокойно оцелялата след набезите им реколта. А до тогава битката продължава.