10 години от събарянето на мавзолея

Десет години след събарянето на мавзолея на Георги Димитров в София, хората продължават да си задават въпроса трябваше ли или не той да бъде взривен. Останките от мавзолея отдавна са изчезнали по строителните депа. С падането на комунистическия режим мумията на Георги Димитров изчезва. По-късно става ясно, че тялото е кремирано.

Взривяването на мавзолея през 99-та година отнема толкова време, колкото за построяването му 50 години по-рано - една седмица. Голямото взривяване на мавзолея започва на 21-ви август преди точно едно десетилетие под ръководството на вицепремиера Евгений Бакърджиев. Час на взрива - 14:37.

След първата експлозия обаче гробницата едва напомня наклона на кулата в Пиза.
Евгений Бакърджиев:
"Явно много трудно се разделяме с лошото в миналото си. Тази гробница е правена като завинаги".

Ефектът след последвалите експлозии също е незначителен. Четвъртият взрив за разнообразие е през нощта.

След това разрушаването продължава с машини. А хората на прехода наблюдават случващото се с противоречиви чувства.

Момиче: "Не е паднал? Ами, да, все пак е част от историята и не би трябвало да се маха според мен".
Жена: "Не съжалявам. А радвате ли се? Не се радвам, старая се да бъда неутрална".
Дядо: "Още Иван Вазов го е казал в "Под игото": "Топчето ще гръмне, вика Боримечката, ама то се пръсна. Такава ни е работата за съжаление".

Сред идеите веднага след събарянето на мавзолея е на това място да бъде построен паметник, обединяващ нацията. Десет години по-късно тази градинка по нищо не напомня, че тук е имало мавзолей.

Божидар е точно на 10 години. Много пъти е минавал с родителите си през градинката, която е негов връстник. За мавзолея е слушал разкази, които фантазията му преплита с филмови сюжети.

Божидар:
- Вътре е имало човек, който е бил мумифициран.
- Знаеш ли кой е този човек?
- Не, сега не сещам.
- А какво представлява мавзолеят?
- Малка сграда с ковчег вътре, в който има мумия.

Мъж:
- Аз съм минавал оттук, дори съм ходил вътре да видя тялото на вожда, виждал съм го тогава, имаше дълга опашка от хора си спомням, бях ученик и ни водеха от училище.
Жена:
- Може би трябваше да остане като един спомен. И евентуално да се направи като музей.
Момиче:
- За мен не носи емоционален заряд като сграда това място и затова ми изглежда просто като красива градинка в момента.

За добро или лошо, мавзолеят на Георги Димитров вече десет години съществува само в спомените на възрастните.