Предложения за промени в Закона за културното наследство са внесли в парламента депутатите от ГЕРБ – Даниела Петрова, председател на Комсията по култура, и Павел Димитров. Освен удължаване на срока за регистриране и идентификация на движимите културни ценности, допълненията към закона предвиждат да отпадне изискването за представянето на официален документ, който установява правото на собственост върху ценностите.
Това, според юристи, се тълкува като облекчаване на режима за регистрация на антики, които са национално богатство. Споровете около този закон не затихват от внасянето му в предишното Народно събрание от Нина Чилова.
Имаше предложения както за легализирането на частните колекции, така и направо за тяхната национализация. Един от най-оспорваните текстове стана понятието “държател” - колекционер, който няма официални документи за собственост и юридически не притежава колекцията си, но е длъжен да я опазва и дори да я показва на хората.
В началото на тази година законът за културното наследство беше приет с огромен брой "въздържали се”. Веднага след изборите през юли омбудсманът Гиньо Ганев внесе в Конституционния съд искане да се обявят за противоконституционни някои текстове от закона. А сега дойдоха и новите предложения за промяна и облекчен режим на регистрация.
Междувременно министърът на културата Вежди Рашидов е наредил сформирането на работна група, която до края на годината да подготви значими изменения в закона с реално участие на експерти и граждански организации.
http://infocenter.bnt.bg/