Мексикански танц във въздуха

Древен и зрелищен мексикански ритуал на летене получи статут на световно културно наследство от ЮНЕСКО. Ритуалът се изпълнява от индианците - тотонак в мексиканския щат Веракрус вероятно още от 600-та година преди Христа. Още от тогава по време на суша и глад мъдреците изпращат посланици към боговете с молба за дъжд и плодородие.

Церемонията на летящите се изпълнява от "Воладоресите от град Папантла". По време на суша и глад мъдреците изпращат посланици към боговете с молба за дъжд и плодородие. Церемонията започва с танц около 20-метрово дърво /в наши дни - за целта се използва специален стълб/. Целта е с танца да бъде измолен вятър от боговете. Началото му се дава под звуците на свирка и ударите на малък барабан. Едва тогава започва най-зрелищната част от ритуала. Един по един летците се изкачват по стълба. Вече на върха музикантът поглежда на изток, призовава Слънцето и моли боговете за защита по време на полета. Песента, която изпълнява, е посветена на четирите посоки на света. Тогава идва времето летците да се пуснат във въздуха, вързани здраво за въжета и въртейки се, постепенно да достигнат земята.

Никлас Шулце - представител на ЮНЕСКО: "Съществува риск от загуба на значението на тази церемония и превръщането й просто в зрелище. Включването й в списъка на световното културно наследство е начин за нейното опазване."

ЮНЕСКО планира и организирането на международна среща на летящите по време на фестивала в град Тахин, самият той вече включен в списъка на световното наследство. Освен това ще бъде създадено и училище за обучение на малки деца от тотомак на този вид изкуство.


Нарсисо Родригес - летец от племето тотонак: "Това отваря вратите пред нас. Но заедно с това носи и по-голяма отговорност. Тя ще падне върху нашата общност, върху нашите деца, правнуци и праправнуци. Ние не бива да прекъсваме веригата на препредаване, защото този ритуал е наследството на нашите предци."

Признанието на ЮНЕСКО ще помогне и за разпространението и развитието на церемониите на летящите и в другите мексикански щати, както и в Гватемала и Централна Америка, където този ритуал на практика вече е изчезнал.