Книжният мавзолей на Ружа от Франция

Понякога историята си играе разни шегички. Обича да сменя местата на величието и позора. Понеже те винаги са толкова близо, а понякога са едно и също.
А понякога миналото се оглежда в нас. То е като нашата тухла в стената. Едни са я начупили, други я пазят като реликва ....
Днес и мавзолея го няма, и границите са изчезнали. Децата на демокрацията понякога сядат да пият бира върху някогашното му величие. 20-годишните не знаят какво е да имаш спомени, силни като страха ...

А тя знае. Пристига от Париж и ще остане за кратко. Българско момиче, поколение 68-ма. От онези, които са учили, че вожда на народа е татко на всички деца, а първото прекосяване на границата им се е сторило като разходка в списание „Бурда.

Ружа Лазарова: Спомням си Тодор Живков, който ни махаше ей така, колко ни беше страх да не би да не са прави редиците, ами да са криви...

Мавзолея. Спомен, на който Ружа Лазарова днес се усмихва. Но са и трябвали 15 години преди да се осмели да разкаже за „онова време”. Преди да престане да изпитва срам... Да напише книга, да изложи мислите си на показ... Но дали 20-годишните биха разбрали как цели поколения безропотно са седели в прави редици. Какво е цял живот да са те учили да се подчиняваш...?

Ружа Лазарова: Самата мен ме беше страх с години ... Във Франция като видех полицай, ама дори и сега от време на време ми се случва, като видя полицай, а той просто си упътва хората или нищо не прави, просто си върши работат, аз умирам от страх, заобикалям го. Там във Франция си дадох сметка до каква степен този режим ни е деформирал...

Точно това беше страшното в Комунизма. Всичко беше застинало, всичко беше еднакво, поколенията бяха еднакви, едни и същи униформи, едни и същи ритуали ...нямаше движение, всичко беше повторение, а повторението убива...

Така че нашата френско-българска писателка си избрала движението. Днес не живее лесно в Париж, но предпочита да пише български истории на френски. А парижаните са ги прочели преди нас. Но дали са ги развълнували историите? Или четат описанията и за пионерските връзки и мумията в мавзолея и си представят източна екзотика, която може да се купи на сергиите пред Александър Невски?
Не, не всички са я разбрали – признава Ружа. В Бордо французин захвърлил книгата в лицето и ...

Ружа Лазарова: Не само, че ме заболя, но се разплаках, опитах да говоря с него, а той ми каза, че са уволнили хора от неговия завод, бил сталинист, продължаваше да говори, а този човек никога не беше напускал Бордо. И аз разбрах, че този човек не иска да говори с мен, усетих, че неговата идееология е именно това - за мен комунизмът винаги е бил това, идеология, в която липсва диалог...

Далеч от България Ружа вече знае, че французинът от Бордо едва ли ще разбере една от нейните героини, която, шашната от светлините и свободата, си представяла своята баба Станка в Париж, но баба Станка умряла по време на кризата през 90-те и никога не го е виждала ...
А след няколко дни и тя ще си тръгне. И може би някой българин, докато чете „Мавзолей”, също ще се ядоса на „нашата парижанка - кой знае....

Ружа Лазарова: Тя не е злобна книга ... Аз съм я писала освен това с любов към България, защото французите нищо не знаят за България, исках те да я заобичат, въпреки комунизма ...

А малко преди да си тръгне, докато шума от трафика на демокрацията заличава думите и за миналото и комунизма, Ружа вече знае, че нищо не се повтаря. Само с носталгия се учудва, че за 20 години не се е намерил някой да запуши дупките по улиците и те са си същите. Но това вече е друга история. С други герои....