Както днес, така и преди рожденият ден на Патриарха на българската литература е бил повод за всенароден празник. Държавните отличия и подаръците от цялата страна пазят спомена за големите годишнини.
Аз съм българче свободно,
в край свободен аз живея,
всичко българско и родно
любя, тача и милея.
И до днес чрез неговите стихове възпяваме красотата на България. А заради творбите си още приживе Вазов разбира какво е да се радваш на всенародната любов.
Мирела Иванова, главен драматург на Народния театър "Иван Вазов": Това е любов, която връща на поета неговата любов до несвяст към България, връща и се отдължава за посвещението към България и към нейното слово.
Годината е 1920, а Вазов отбелязва двоен празник - 70-и рожден ден и 50 години творческа дейност. Със специален указ авторът на "Под игото" е обявен за народен поет. Златният часовник от министъра на народното просвещение Стоян Омарчевски е сред ценните подаръци, които още пази Вазовата къща-музей. Черно-бяла снимка запечатва тържествения момент, а според някои твърдения и безследно изчезнал филм.
Патриархът на българската литература е и първият творец, носител на орден "Св. св. Кирил и Методий". Получава го за своята 70-годишнина от цар Борис III, който идва на крака в неговия дом с цяла делегация. Дотогава носители на отличието са били единствено държавни глави.
Картина от Иван Мърквичка с името "Македония" и днес е окачена в кабинета му, за да влезем в него минаваме край подаръка на опълченците на Шипка.
Лора Василева, главен уредник на къщата-музей "Иван Вазов": Тези които са оцелели, са му го подарили за двойния юбилей, като черешовото топче е символ на "Под игото".
Отново за своята 70-годишнина Иван Вазов получава един от първите домашни телефони в София. Любопитното обаче е, че никога не го е използвал, защото се страхувал, когато звъни.
Дето ази и да трая -
за теб мисля и горя,
в теб родих се и желая
в теб свободен да умра.