Различни проучвания сочат, че учениците имат беден речник, а държавните зрелостни изпити показаха, че децата не могат да се изразяват в писмена форма. Родители и учители пък са единодушни, че учебниците са написани скучно, а някои от произведенията по литература не говорят на езика на днешните млади хора и са абсолютно неразбираеми за тях. В деня на народните будители попитахме седмокласниците разбират ли какво им говорят класиците.
Различни проучвания сочат, че учениците имат беден речник, а държавните зрелостни изпити показаха, че децата не могат да се изразяват в писмена форма. Родители и учители пък са единодушни, че учебниците са написани скучно, а някои от произведенията по литература не говорят на езика на днешните млади хора и са абсолютно неразбираеми за тях. В деня на народните будители попитахме седмокласниците разбират ли какво им говорят класиците.
Приятно нещо е да има човек топла соба и самун хляб, пише Ботев в “Политическа зима”. А учениците гледат и се чудят. “Немили недраги” пък върви с речник след всяка глава, защото интернет поколението е на около 150 години от времето на хъшовете.
Проф. Валери Стефанов: "Да си представим, че не само децата не разбират езика на Вазов. Но ако си представим, че Вазов трябва от някъде да чуе езика на нашите деца, и той малко ще разбере. Така че това е езикът и той наистина се е променил. И ако Вазов чуе едно изречение от днешно време като “прати ми смс", "чакай ме в интернет" или "ще се чуем във фейсбук”, очевидно и той няма да ни разбере."
Репортер: "Знаеш ли какво има предвид Вазов, като каже “чини ми се”?"
Ученик: "Не."
Репротер: "Какво значи хъш?"
Ученик: "Борец за свобода, който всъщност е емигрант и се бори за освобождението на България, но извън страната."
Репортер: "Знаеш ли какво значи душманин?"
Ученик: "Не много."
Репортер: "А ти на кого би казал “либе хубаво”?"
Ученик: "Ами на някое момиче хубаво."
Ученик: "Майките така казват на децата си."
Ученик: "Предполагам, че така се обръщат мъжете към техните жени."
Репортер: "А според теб какво означава либе?"
Ученик: "Не знам."
Ученик: "От главите, които учим, почти всички думи, които са отзад, не ги знам."
Репортер: "Кажи коя ти е любимата? Или която ти е направила впечатление?"
Ученик: "Любима? Вагабонтин."
Репортер: "Какво значи вагабонтин?"
Ученик: "Скитник такъв, нежелан."
Репортер: "Одър знаеш ли какво значи?"
Ученик: "Одър? Нещо като стол, на което са седели българите през Възрождението."
Ученик: "Ами одър значи нещо като легло. Българите преди са спали на такова, слугите."
Репортер: "Остарели ли са според тебе тези думи?"
Ученик: "Да, аз не съм ги чувала лично."
Проф. Валери Стефанов: "Непосредствено след Освобождението езикът, така да се каже, е в процес на една нова кодификация. Там има много диалекти. По различен начин влизащи чужди думи. Ако дойдат все по-безпаметни поколения и все по-нелюбопитни хора, напълно е възможно нишката с миналото да бъде скъсана. Вероятно в един момент ще се появят и адаптирани версии на класиката, за да бъдат по-лесно смилани. За съжаление."
Ако все пак искате да ви бъде интересно в часовете по литература, рецептата е една – бъдете любопитни. Защото колкото и далечни да звучат някои думи, без Вазов не можем.