Тристранният съвет реши нова работа група от представители на работодателите и синдикатите да обсъжда промените в Кодекса на труда, които засягат колективното трудово договаряне. Бизнесът отказа да се включи в диалога днес.
Идеята на предложените промени е работодателите да се ангажират със закон да изплащат цялата заплата на работниците, дори фирмата им да е в тежко финансово състояние. Сега, ако работодателите нямат пари, са длъжни да плащат 60 процента от възнаграждението на хората. Синдикатите са категорични, че ще стоят зад правото на служителите да получават пари за изработения труд.
С възражения на социалните партньори и категоричното неодобрение на Конфедерацията на работодателите и индустриалните, Тристранният съвет прие и Националната програма за действие по заетостта за следващата година. За нея в бюджета са отделени 73 милиона лева, които ще се вложат в намирането на работа на близо 22 хиляди души.
Синдикатите предупредиха, че парите няма да стигнат, за да се постигне 76 процента заестост на населението, както е заложено до 2020 година и затова са необходими около 150 милиона лева годишно.
"Има време, да, още 6 години, но още първата година е с наполовина по-малки финансови ресурси", - разкри Пламен Димитров, президент на КНСБ.
"Т.е. със същите пари, при 10% пo-висока минимална работна заплата, ще могат да се осигурят субсидирани работни места в по-малък размер, спрямо миналата година", - уточни Васил Велев, Асоциация на индустриалния капитал в България.
"Ние знаем, че е много трудно всички политики и механизми при този финансов ресурс и при минимална работна заплата от 340 лева от следващата година да намерят място в Националния план за действие по заетостта. Опитали сме се да предложим механизмите, по които ще се реализират отделните политики и мерки", - обясни министър на труда и социалната политикаХасан Адемов.
Автор: Велина Сашева
Чуй новините
Подкаст
