10 истории за 10 ноември - детската учителка Виолета Коцева

Броени дни преди 10 ноември си припомняме историческата дата с вашите истории. “По света и у нас” потърси спомените на различни хора, за да сглоби картината от събитията по време на прехода. Как голямата политическа промяна се отрази в живота на най-малките веднага след тази важна за България дата? Потърсихме отговор в преживяното от една детска учителка – Виолета Коцева.

Десети ноември заварва г-жа Коцева вкъщи, докато се грижи за малкия си син. Като повечето българи разбира от Българската национална телевизия, че се случва нещо голямо.

Репортер: "Зарадвахте ли се? Какво беше усещането?"

Виолета Коцева - директор на 59-то ОДЗ: "Непривично. Ние сме свикнали всичко да е точно и ясно и в един момент тази промяна. В един момент ни се иска, в следващия - ни е страх какво ще се случи. Емоцията – надежда за промяна."

Много от детските градини в първите години на демокрацията затварят врати. Храна, играчки и добри условия не достигат. В годините на прехода се раждат все по-малко деца. Двайсет трудни години след 10-ти г-жа Коцева остава вярна на попрището си и на детска градина “Елхица”. Казва, че нито за миг не си е помисляла да остави професията и да се захване с частен бизнес или да емигрира. Спомня си с горчива усмивка за битките, които е водила като директор на детската градина, за да не затворят врати.

Виолета Коцева – директор на 59-то ОДЗ: "Имаше един стрес, един срив от страна на средства, стрес по отношение на ниските заплати и постоянните компенсации всеки месец или на три месеца. Отлив от детските заведения, не защото родителите се страхуваха да си дадат децата в детските градини, а се стреснаха от неизвестността на промяната и спряха да раждат деца."

През ноември 89-та групите в градината са 11, спомня си Виолета Коцева.

Виолета Коцева – директор на 59-то ОДЗ: "Чак тази година ние си връщаме този брой групи, който е бил 89-та. Помислете си колко голям е бил преходът ни и борбата да си наберем достатъчен брой деца."

След двайсет трудни години г-жа Коцева се чувства като победител. А че това е факт, личи от уюта, който днес успява да създаде за малчуганите.

Репортер: "Изпитвате ли носталгия към това, което е било преди това?"

Виолета Коцева – директор на 59-то ОДЗ: "За 20 години смятам, че достатъчно много сме преболедували носталгията и сега гледаме опитмистично напред."

И макар нейните деца да не знаят какво се е случило на 10 ноември, то дано да кажат “сбогом” на прехода, надява се учителката.

http://infocenter.bnt.bg/