Историческите моменти, на които БНТ ни направи свидетели за 50 години

Както днес, така и половин век назад, телевизията ви прави свидетели на всеки исторически момент, случил се по света. Така той става част от живота на всеки от нас. В първите години след появата си Българската телевизия често е била единствен източник на информация за българите от значимите световни събития. Да се покаже случилото се по света тогава е било не лесна задача, тъй като технологиите не са били развити. Журналисти и оператори са работили под свръхнапрежение, за да представят на зрителите големите събития. Нашият обзор започва с едно събитие, за което Българската телевизия не е казала нито дума.

60-те години. Тече напрегната космическа надпревара между Съветския съюз и САЩ. Американците първи стъпват на Луната. Българската телевизия обаче не споменава изобщо постижението на идеологическия враг. По това време днешният шеф на Института за космически изследвания професор Петър Гецов няма още и 20. И въпреки че авиацията и космоса ще бъдат негова съдба, той няма откъде да научи за историческото постижение на американците. За стъпването на Луната разбират единствено в Северна България. Там се хващала румънската телевизия, която подробно разказва за събитието.

Олимпиадата в Мюнхен е първата, която българската телевизия показва директно. Още преди откриването на откриването на олимпиадата спортът е засенчен от тероризма. Палестински екстремисти отвличат състезатели от Израел. Има убити. Под въпрос е поставено откриването на олимпиадата.

През 79-а година българинът Георги Иванов излита в космоса. Иван Славков, Антон Вергиев, Петко Димитров, Николай Конакчиев предават на живо от центъра за управление на полетите. Голямата драма настъпва, когато Иванов и неговият партньор Рукавишников не успяват да скачат своя кораб с друг съветски кораб в космоса.За първи път тогава в света се осъществява пряко предаване с двустранна видимрст Космос-Земя. Така българската телевизия влиза в историята на световната журналистика.

Българската телевизия десетилетия е прозорец за българите не само към света, но и към собственото им битие. От нея те научават и виждат какво се случва и кой го прави. Повечето ни сънародници именно от телевизията разбират, че Тодор Живков е свален от власт на 10 ноември 1989-а година. Политическото развитие на страната прави рязък завой, а журналистите от екрана се изправят пред нови предизвикателства - свободата на словото дава големи възможности, но и поставя големи изисквания.

Увисналата челост на невярващия Тодор Живков, който десетилетия наред упражняваше безконтролна власт и накрая беше пратен в пенсия с благодарности, е може би най-яркия кадър от ноемврийския пленум в Бояна. На този пленум попаднах случайно. От журналистическа гледна точка нямаше особена необходимост да бъда там, спомня си Цаков

Настъпва демокрацията. Започва лъкатушещото развитие на България в новите условия. Телевизията се отваря към обществото. Освен за политика синият екран е и основният източник на забавление. През 94-а цяла България будува по нощите, за да преживее американския подвиг на Пеневата чета. Генерален директор по това време е Хачо Бояджиев. Той официално поема ангажимент да отиде лично в САЩ, ако се класираме на четвъртфинал. Момиче от Харманли провожда по него специален дар за Стоичков - саксия с цвете. В САЩ обаче вносът на растения и салами е забранен. Ценната пратка минава през митницата, само защото е поставена в кашон от цигари. За да се чувстват комфортно пратениците на телевизията в САЩ, ги изпратихме с тройни командировъчни, спомня си Бояджиев. Тогава, за да осигури парите за излъчването, телевизията прави нововъдение. Долната част на екрана се повдига леко и тръгват рекламни надписи. Така са спечелени нужните 2 милиона долара. Никой по улиците обаче не е мислил за пари - националната гордост от постиженията на нашите момчета обедини в триумфа всички българи.

Още един път нацията се обедини около кауза - изтощени от управлението на Жан Виденов българите въстанаха и атакуваха парламента. Трябваше максимално бързо да излъчваме всичко, което се случваше, спомня си Севда Шишманова. Физическото пренасяне на заснетите касети до телевизията се оказва сложна задача и не може да се осъществи на хората, обградили Народното събрание. Скоростта на работа беше немислима, спомня си Шишманова. Модернизирането на телевизията ни направи по-малко емоционални, отчита тя.

Така през годините Българската телевизия превеждаше хората през световните и вътрешни събития, които страница след страница пълнят както безкрайната книга на историята, така и крайната книга на човешкия живот. С първото посрещане на Нова година на открито българите влязоха със своята телевизия и в Новото хилядолетие.

БНТ на 50 години