70 години от най-тежката бомбардировка над София

Днес се навършват 70 години от най-тежката и кръвопролитна бомбардировка над София по време на Втората световна война. При двете атаки, дневна и нощна на британски и американски самолети, над столицата са хвърлени 1784 бомби. Загиват близо 1000 цивилни българи - мъже, жени и деца, а ранените са над 700. Дали на Чърчил принадлежи фразата "София трябва да се изравни със земята и в развалините да се засадят картофи "историята не е категорична, но между ноември 1943 и април 44-та над столицата ни са извършени 11 въздушни нападения. Най-окървавеното - това преди точно 70 години. Как се стига до бомбардировките над България избрала заради управниците си недалновидния съюз с нацистка Германия. "Именно бомбардировките над София и над България представляват онази страна на конфликта, която показва, че не е възможно да съществува т.нар.символична война. Бомбардировките са следствие на войната която обявява България на 13 декември 1941 година доста еуфорично на САЩ и на Великобритания,като към 41 година всички са убедени , че това ще е една символична война", - разказва доц. д-р Даниел Вачков. Бомбардировките над България идват със започналото настъпление на съюзническите войски във Европа. Към 12 часа на 10 януари 44-та сирените предупреждават за предстоящо въздушно нападение. Малко след това 200 американски бомбардировача и 100 изтребителя започват атаката си над София. Срещу тах за неравен бой излитат 43 български и 30 немски изтребителя. България губи един прихващач срещу 31 свалени американски бомбардировача. Но дневната атака е последвана от ужасяваща нощна, извършена от 80 британски самолета. Близо 1000 невинни жертви остават под руините след двете нападения . Разрушени са напълно 463 сгради. Сред тях са Народния театър и БАН. Тежко засегнати са близо 3800. След тази трагедия 300 хиляди жители на София напускат града. Сред преживелите бомбардировките е 92 годишната Радка Матеева, която си спомня , че не е имало никакъв план за евакуация при въздушно нападение. "Всичко живо пищи, плаче, по улиците разбити прозорци, дупки зеят. И това не беше толкова страшно, колкото вечерта в 9 часа започнаха на нова сметка. И на другия ден беше още... , който каквото могъл да вземе със себе си най- вече пружини от легла и отгоре навързали останалата покъщина и всеки гледа къде може да се приюти", спомня си Радка Матеева. "Принципно се казва, че историята се пише от победителите, но с времето историята в крайна сметка може да каже обективната присъда и тя може да е не особено ласкава и за победителите", обобщи доц. д-р Даниел Вачков. Репортаж на Светлозара Казасян.