Как българинът приема увеличаване на данъците върху ракията

Бунтовете срещу увеличаване на данъците върху ракията са ярки моменти в стопанската история на България отпреди 9 септември 1944 година. Дори правителства са губели властта заради налозите върху любимата на българина течност. Ракията и салатата от векове са неприкосновена ценност за българина и затова властите и в по-новата ни история много предпазливо се отнасят към данъците върху алкохола.

Непосредствено преди влизането на България в Европейския съюз рязко се вдигат акцизите върху алкохола. Повечето пари, които ще се броят за ценния за българина алкохол, се възприемат като необходимо зло, което ще бъде компенсирано от щедрите парични потоци, които впоследствие ще тръгнат от Брюксел към София. Първоначално настъпва рязък спад в консумацията, постепенно обаче потребителите свикват с новите цени и приходите от акцизи се възстановяват.

Само три години след това политици отново предлагат шоково поскъпване на ракия и вино, разпалено се противопоставя шефът на браншовата камара Бранимир Ботев. И пренася историческите аналогии и в други страни.

Ако акцизът се увеличи, ще се напомпат огромни средства в сивия сектор. Българинът няма да се откаже от ракията си. Той или ще започне да си я приготвя сам, или ще си я купува за два лева килото от съмнителни магазинчета и дюкянчета. Ракията и виното са част от националнати ни култура, допълва Ботев.

Европейската комисия отпуска пари за производството и преработката на грозде. Нито едно евро не е заделено за бирената индустрия, допълват от бранша. В условията на криза допълнителното свиване на потреблението на вино и ракия съвсем ще демотивира фермерите да кандидатстват по европейските програми за лозарство, допълват черните краски от бранша.