Изгубени в боклука - една история за ангели

Знаете ли накъде води този път...? Не към сметище... По този път живите отиват при мъртвите...

На всяка Задушница оттук минават стотици хора, за да почетат близките си на Малашевското гробище. А някой е изхвърлил ненужния си боклук. Другите вървят върху него, защото не е техен и няма откъде. После едните ще минат през Централния вход и няма да виждат боклуците. Срамът ще остане в задния двор...

Катинка Тодорова:
Аз например, леля, си хвърлям боклука в кофата, ама не всички пазят...

Леля Катинка живее в един от последните блокове на квартал Левски-Г до гробището, но от тук до центъра се стига и за по-малко от 10 минути. Ако прекосиш трънака, можеш да се озовеш пред вратата на новостроящ се Мол. И тук хората са различни като навсякъде - едни чистят, други си изхвърлят фасовете върху главите им. И всички заедно коментират как са „изгубени в боклука"...

Илияна Димитрова:
Не знам, такъв народ сме просто...

Стефка Алексиева:
Колкото и да се събира, те си хвърлят пак...

Виолета Кунева:
Тука имаше едно като бали, хвърлиха ги и така си остана, вятърът ги разнесе и те така...

Въпр. А как ще се научат хората да не хвърлят?
А, как ще се научат?... То не може да ги научиш. То домашното не можеш да научиш, та ще ходя да се разправям с тях... Може да те набие някой, че му правиш забележка...

Виолета Сандова:
Некултурни, невъзпитани! Псуват ни по нарядите. Една жена са я били...

Въпр. И защо?
Защо? Има си нацисти... Защото чистиме и им пречиме на движението...

Въпр. Е, ти как се чувстваш така?
Виолета Сандова: Чувствам се като излишна, просто ние сме излишни!...
На една малка безлюдна пресечка на бул. "Владимир Вазов" могат да се чуят различни неща за това кой прави и кой събира боклука. Всеки е прав, но наказани няма...

Костадин Димитров - пазач:
Тука разни цигани го изхвърлят с каруци...

Въпр. И често ли идват да изхвърлят така?
Често пъти, използват момента, хвърлят и изчезват - това е!

Виолета Сандова - метачка от „Чистота":
Хората, хората ги правят! Невъзпитани хора - ей горе на спирката съм мела, сега ако отидеш фасове, в очите те гледа и семки плюва...!

Въпр. А всичко от възпитанието ли идва?
От възпитанието, всичко е от възпитанието. И малките не са възпитани - това е възпитанието на родителите!...

Катинка Тодорова:
Надолу е нещо страшно, вие си нямате представа какво е. Направо като квартал на боклука е станало!

Изгубени в боклука... И в този квартал, както и в много други. Не само в София, а и цялата страна. Мръсен сюреализъм навсякъде... Всъщност многодишният проблем с боклука е едно от най-видимите доказателства колко ограничени са местните политически идеи. Как на най-високо ниво проблемите са смитани под килима години наред. А днес сме изгубени в брюкселските наказателни процедури...

И докато светът прави от боклука чудеса от научната фантастика, нашият се търкаля по улиците...

Но на една стара софийска улица живее момиче, което събира боклука и го превръща в скъпоценност... Само трябва да погледнете нагоре...

Ето я и Маги, която прави ангели от това, което другите хвърлят на боклука. От хвърчащите пликчета, които се ветреят по дърветата. Превърнала е дома си в чудновата къща - ателие. А иначе е свободна куклена актриса...

Магдалена Митева:
Ако това да следваш себе си е лудост, да, аз съм луда!

Не, Маги не е луда - просто у нас понякога така наричат свободните хора. А и тя не се интересува какво мислят за нея. При това телевизия не гледа...

Магдалена Митева:
Този не чисти, онзи не чисти! Ами почисти ти, това е една промяна, която можеш да направиш, а ние само коментираме, плюем тоя, оня - направо се изнервям от това нечовешки - ами ако за 25 минути вместо да идеш на фитнес, се пораздвижиш и си почистиш...?

Звучи просто, но дали е така? Маги си запалва цигара и признава, че най-много се изнервя от това, че хората живеят безсмислено, а се мислят за много значими със всичките си пари, коли, работата, която не харесват, хората, които не обичат...

Стъписала се за кратко в деня на срещата ни, когато крадци отмъкнали аранжировката, която направила за един магазин... Чудила се за какво им е?

Магдалена Митева:
В първия момент много ме заболя, когато разбрах, че е само развалено, но после разбрах, че е открадното и малко се успокоих, че все пак са ги харесали. Натъжава ме, когато безпричинно се разваля хубавото, но ме натъжава, не защото те ми развалят моето хубаво, а защото това са тъжни хора. Това да го направиш - ти си много тъжен, независимо, че сега си някакъв или си се напил като животно. Ето тази тъга ме натъжава, че хората са толкова тъжни, това ме влудява от тъга...