Отвлечените

Отвличанията все повече напомнят евтино криминале, с натрапчиво повтарящ се сюжет и предизвестена развръзка. Над финалния епизод се потят опитните криминалисти, но все не успяват да променят замисъла на авторите. Криминале, по което българинът въздиша, ругае или цъка с език и после забравя - до следващата серия. А главните герои - актьори по принуда, скъпо плащат за участието си.

Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения Вене Сотиров:
- Това е една ужасна, нечовешка болка и трагедия. Ние се надяваме и се молим да ни върнат трупа.
Какво да им кажа... че пари няма да получат, защото просто няма откъде да ги вземем. Пуснете го, защото и вие имате бащи, и вие имате деца, и вие имате майки!

Репортер:
Страх ли ви е, чувствате ли се по-малко свободен?

Киро Киров, жертва на отвличане:
-По-малко свободен - хубав въпрос. Тотално НЕсвободен се чувствам! Трябва да ходя с охрана. Не мога да отида на кино или на театър, не мога да отида на ресторант, на среща с мой партньор, без да бъда придружаван от охрана. Като затворник съм след този случай.

Стефко Колев, жертва на отвличане:
Такова нещо не може да се забрави. Ако някой каже, че забравил, значи лъже. Особено след като постоянно има такива случаи, човек винаги се връща назад.


Собственикът на "Руен" Стефко Колев е от първите жертви на отвличане в България. През 2001-ва близките му откупиха неговия живот за 1 милион лева. 8 години по-късно случаят му е покрит със слой прах и оправдателна присъда за един от малкото похитители, стигнали до съд. Ако нещо се помни, това са разпилените по релсите пари за откупа, които жена му изхвърли от влака София-Мездра. Стефко Колев казва, че до ден днешен не се е разплатил с приятелите и партньорите си, които са дали пари за спасяването му, отвличането е разбило и бизнеса, и личния му живот.

Стефко Колев, жертва на отвличане:
- Човек, казват, като се разболее от нещо, ако се открие в зародиш може да се излекува. И при моя случай е така. Ако тогава бяха открити извършителите, наказани и т.н. мисля, че след мен щеше да има по-малко такива случаи, а те растат, така като гледам, лавинообразно. То стана професия. За мен това е бизнес. Аз не обвинявам хората, които го правят...не, обвинявам ги разбира се, могат да си изкарват хляба и с други дейности, но обвинявам тези, които им позволяват да го правят.

След 19 дни в плен Киро Киров е сигурен, че похитителите не случайно действат така арогантно и самоуверено и не случайно остават ненаказани.

Киро Киров, жертва на отвличане:
- Сегашни или бивши служители - само те биха могли да имат една такава подготовка, организация, познания, естествено, и налична техника. Те самите дадоха да се разбере, че имат информация и ще имат информация, след като ме освободят, как ще реагирам и какво ще говоря.

Че информация изтича от полицията към похитителите е убедена и Ирина Сотирова. Баща й - Вене Сотиров беше отвлечен седмица след освобождаването на Киро Киров. Макар да казва, че е загубила надежда да го види жив, Ирина продължава да брои дните от изчезването на баща си...

Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения Вене Сотиров:
- Днес се навършват 230 дни точно.

А майка й всеки ден купува любимите му храни, защото вярва, че всеки момент ще влезе вкъщи.

Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения Вене Сотиров:
- Баща ми е водил 10-минутна борба с похитителите. Той се е опитал да стреля, през това време комшии са гледали, десетки, обадили са се в полицията и никой не е пристигнал на мястото на инцидента. След 40 минути пристига кола - безхаберие пълно и абсолютно. Започнаха да събират някакви следи. По едно време се появи техен колега и каза „Прекратете разследването, защото наши са го вдигнали, наша кола е била, която е излезнала на редовен курс от Пето районно.”

Няколко часа били нужни на полицаите, за да осъзнаят, че Вене Сотиров всъщност е отвлечен с фалшива патрулка.

Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения Вене Сотиров:
- Номерът е техен, на тяхна кола. Но се оказа, че тази кола е прехвърлена от Софийско градско в РПУ Стара Загора. Звъняха в Стара Загора и оттам потвърдиха, че колата е в момента на място.

Репортер:
-Очевидно тези хора разполагат с информация за номерата на полицейскияте коли.

Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения Вене Сотиров:
- Точно така. Това не е случайно.

Свободата и животът на Вене Сотиров са били оценени на 2 милиона евро. Дъщеря му не плати откупа. Изпрати през медиите писмо до похитителите, че няма толкова пари и няма откъде да ги вземе. Обясни им, че са се объркали по отношение на баща й и ги помоли да го пуснат. Оттогава няма ни вест, ни кост. Казва, че ако може да върне времето, пак щеше да постъпи по същия начин.

Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения Вене Сотиров:
- Смятам, че е необходимо да се криминализира даването на откуп. Считам, че всички обикновени хора в България биха ме подкрепили. Тъй като утре ще се случи някоя друга грешка, с някой друг - откъде ще намери пари семейството да плати, това значи да бъде убит! Човек, ако не си плати, трябва да умре.

Киро Киров, жертва на отвличане:
- Смятам, че това е луда идея, която обрича отвлечения на смърт.

Иван Киров, син на Киро Киров:
- Замислете се сами - ако не се плати желаният откуп и те пуснат човека без пари, следващите ще дават ли пари?! Никой повече няма да дава пари, те провалят концепцията на бизнеса си.

Репортер:
- А докато се плаща, това не предполага ли, че ще има нови и нови такива престъпления?

Стефко Колев, жертва на отвличане:
- Причината за има нови и нови престъпления, не е, че се плаща.

Репортер:
- Каква е?

Стефко Колев, жертва на отвличане:
- Причината е, че няма държава.

Жертвите на тези престъпления все още чакат държавата да изпълни даваното от години обещание да се увеличи наказанието за отвличане. Смятат, че доживотната присъда би била справедливо възмездие.

Иван Киров, син на Киро Киров:
- Убийството е по-леко престъпление. Тъй като това е едно убийство, което при нас траеше 17 дена, при Гунински траеше 40 дни и в крайна сметка никога не се знае какъв ще е изходът

Киро Киров, жертва на отвличане:
- Това е тероризъм. Това не е кражба. Това е тероризъм и съответно, според мен, трябва да бъде третирано по този начин и наказанията да са на нивото, отговарящи на терористични заплахи и действия.

И докато чакат промени в закона, новината за всяко следващо отвличане ги кара да тръпнат от спомени и гняв. И всеки път да се надяват на щастлива развръзка.

Ирина Сотирова, дъщеря на отвлечения Вене Сотиров:
- Вярвам! Аз много вярвам в закона. Ние нямаме за съжаление други лостове, освен законовите, и няма в какво друго да вярвам. Вярвам в закона и в Бог! Това е, което всъщност ме крепи.