Глобалното затопляне, погледнато от Антарктида – разговор с проф. Христо Пимпирев

В студиото на "По света и у нас" изследователят-полярник проф. Христо
Пимпирев съобщи, че българският изследователски екип ще се включи в
интернационален научен проект, който ще изследва измененията на климата в следствие на глобалното затопляне. Начинанието е подкрепено от
Европейската комисия, а сред страните-участнички са Испания, Португалия,
Германия, Аржентина, Чили и Бразилия.

Репортаж на Милен Атанасов за отражението на климатичните промени на
Антарктика - "Необратимото топене"


Климатичните промени се случват много по-бързо в Антарктика от очакваното. Това твърдят мнозина учени, които изследват зоната около Южния полюс. Данните бяха изнесени в навечерието на срещата за климатичните промени в Копенхаген. Тревога буди не толкова топенето на плаващитете ледове, колкото изчезването на тези от сушата. Именно те повишават морското равнище в световен мащаб и заплашват с наводнения гъсто населените крайбрежни зони на много страни.

Три градуса по Целзий е повишението на средната годишна температура за
последния половин век в района на западната част от Антарктическия
полуостров. Резултатът е безвъзвратното изчезване на ледове от материка.
Какво се случва под гладката ледено-снежна покривка? И какви опасни тайни крият замръзналите дълбини? Геологът Анди Смит следи тези процеси от четвърт век. Всяка година той прекарва по шест месеца в ледената пустош и наблюдава какво влияние оказват върху нея климатичните промени.

Анди Смит, геолог: "Общата картина, която сглобих за това време,
представлява поредица от доказателства. Те показват, че климатичните
промени са нещо, което се случва, че то засяга ледниците и че топенето е
крайния ефект от тези промени."

20 процента от замръзналата прясна вода на земята са в Антарктика и ако тя
се разтопи напълно, нивото на световния океан ще се повиши с около 60
метра. Друг член на британския изследователски екип в Антарктида, Роб
Бингам, който изследва ледовете в дълбочина открива, че някои ледени
пластове са засегнати от климатичните промени, при това в голяма степен.

Покачването на температурите е основния проблем, който трябва да бъде
решен, убеден е и геологът Конрад Стивън. Според него перспективите за
покачването на морското равнище при сегашните темпове на топене с право будят тревога.

Конрад Стивън, геолог: "В миналото смятахме, че към 2100 година нивото ще
скочи с 30 до 40 сантиметра. Последните прогнози въз основа на новите
модели предсказват повишаване с 50-55 сантиметра до 2050-та."

След като данните вече са известни, решенията на проблема се очакват от
север. От датската столица, където през следващите две седмици
представители на 192 държави трябва да приемат общи мерки за борба с
глобалното затопляне.