Край Варна е единственият български модел на пасивна къща

Къщите, които сами се топлят и охлаждат, или така наречените пасивни къщи са хит в Австралия и стават все повече в света. В Европа най-много такива сгради има в Германия, там дори си имат пасивна църква.

Единственият български модел на пасивна къща вече е изграден край Варна от екипа на инж. Радослав Радушев. Той е разработил авторска технология за производството на панели за този тип сгради, които имат изключително високи изолационни качества. Още в началото на годината екипът е кандидатствал за субсидия от Националния иновационен фонд, но получил отказ. След конференцията за пасивните къщи през изминалата седмица инж. Радушев се надява, че отношението на държавата може да се промени. Формулата е “максимална изолация плюс енергия от въздуха, земята или водата”.

Къщата е с ефектна каменна облицовка, с огромни прозорци с южно изложение. Важен е пълнежът на панелите, който може да е от полиуретан и твърда минерална вата. Дебелината на стените е 25 см. Обстановката вътре е комфортна и здравословна, защото винаги има свеж въздух и няма течение. Чрез термопомпа със специални колектори, поставени в земята или в близък естествен водоем, се извлича максимална топлина. Така разходите за отопление намаляват драстично – до 75 на сто. В пасивната къща има и енерговъзстановяващ блок – влизащият в него студен въздух се затопля от излизащия и това допълнително намалява загубите на топлина. Затова радиаторите и климатиците тук са излишни – отоплението на сградата става чрез елементи, вградени направо в стените, пода или тавана. Едно от предимствата на технологията е модулният принцип на строителство. Според инж. Радушев, България вече изостава със строителството на пасивните къщи.

Инж. Радослав Радушев: "Ние трябва да се съобразим с това, че Европейският парламент преди 1-2 години взе решение това да стане стандарт на новото строителство за всички страни, които са в ЕС. При нас това ще бъде принудителна мярка следващото десетилетие да ги правим така тези къщи."

За сравнение, в Германия строителството на такива сгради се субсидира от държавата. Заеми с ниски лихви се дават на хората, които искат да купят пасивна къща.

Репортер: "По-скъпа ли е тази къща от обикновеното, традиционното строителство?"

Инж. Радослав Радушев: "Зависи как ще се погледне. Ако се погледне в дългосрочен план, тя е 2 пъти по-евтина."

Разходът на енергия е под 15 киловата на квадратен метър. Тоест, за къща с обща площ 200 квадратни метра, тока ще струва около 45 лева годишно. Ако пък на покрива се поставят слънчеви панели, къщата ще започне да произвежда енергия и ще стане независима от традиционните източници. Такива сгради се наричат “къщи плюс” и изобщо не са в сферата на фантастиката.