Виж кой говори - за радиото и журналистиката

След малко новината ще бъде стара.А тази история днес започва от студио 10 на радиото... И е за хора ,които предпочитат да не се показват много.

Мога да ви я разкажа и от първо лице, но като всички ученици на радиото предпочитам да не ви споделям какво е да ти бие сърцето до микрофона и как можеш да изтървеш някоя глупост преди изобщо да си разбрал...

Днес 75-годишното радио има много деца и всеки си е отнесъл по нещо. Белези, скъпоценности - един ден всички разбират,че е едно и също.

Но една медия не може да живее само с история, нито да гледа само назад…
А тези, за които ще ви разкажа, знаят много и за пътищата назад и за тези напред. Избрали са радиото и то тях. Имат свой личен мотив за това какво ги държи в професията ....

Мариета Фидосиева:
- Незнам,може би някакъв инстинкт и страст...
Репортер:
- Тя не се променя?
Мариета Фидосиева:
- Тя е вътрешно усещане ...”

Таня Величкова:
- Радиото е било за мен приоритет още от студентската скамейка. За мен радиото винаги е било по-интересната, по-задълбочена медия. Така че и остана голямата ми любов.

Силвия Великова:
- То е много банално и елементарно, но аз си обичам работата и я работя с много любов. Готова съм да споделя времето между личния си живот и журналистиката, изобщо обичам това, което правя и заради това все още го правя...

Диана Янкулова:
- Може да прозвучи сантиментално, но аз съм избрала професията журналистика заради един нощен блок на Хоризонт. Това, което исках да правя е да въздействам на хората с интелекта си, с гласа си...”

И професионалните истории, и характерите им са различни. И драскотините по коленете също. А днес си говорим за журналистика и как се е променила. Как шоупрограмите се напълниха с пеещи и подскачащи политици ,а традиционните медии поставени пред избора да „пожълтяват”, за да оцелеят, докато аудиторията им отмъщава за дългото време в пренебрежение.

Диана Янкулова:
- Често ние им предлагаме една измислена действителност, която ни се диктува от политиката и често за истинските репортажи, за хората, няма място.Ние сме засипани от институционални събития, от думи –този казал, онзи му отговорил, след това идват коментарите на политиците и социолозите и така до момента, в който забравяме да питаме как обикновеният човек приема всичко това...

Силвия Великова:
- Тази битка за свободата, тя наистина е лична кауза, някои медии продължават да я водят чрез някои свои журналисти, други са се отказали доброволно, но както се казва и те сигурно си имат своите обяснения, ние не можем да съдим някого за това, че иска да оцелява в конкуренцията и в тази криза...

Таня Величкова:
- Политиците предпочитат шоуто, защото публиката предпочита шоуто, но доколкото в България напоследък се поставя много остро въпросът за собствеността на медиите може да се окаже, че обществените медии са по-свободна територия и са медии са по-добро бъдеше. Защото, ако в частните медии журналистите са притискани от изискванията на собственика, в обществените медии не е така. В нея всеки професионалист може да заяви изискванията си и да ги отстоява.

Мариета Фидосиева:
- Дойде следващата стъпка - да се превърне жълтата преса в официоз, да се дават интервюта там и едва ли не националните медии да цитират жълтите медии какво е казано .Това е изместване, което не случайно се направи, за да се подбие цената на журналистиката, но от друга страна аз го приемам като уважение. След като този човек не иска да дойде, аз да му задавам въпроси, съжалявам - аз няма да работя по друг начин. А и сега е ясно, вече не ни „натискат”, намерили са си ниша...

Репротер:
- Коя битка изгуби журналистиката?
Мариета Фидосиева:
- Битката за сериозната журналистика!

А радиото никога не спира.И новините остаряват с всеки час. В нюзрума спорят коя е по-важна...

Готвят се и темите за утре... Понякога хората в медиите живеят повече в чужди истории. Забравят своите. И не е лесно. Като разговора дали си свободен или не. Понеже това не е подарък, а самотно решение.

Мариета Фидосиева:
- Поне аз така за себе си разсъждавам, че свободата на журналистиката е лична отговорност. Никой не е длъжен да отстоява тази свобода, ти трябва да отстояваш...

Силвия Великова:
- Нали знаеш, че свободата е лично усещане, радиото е свободно толкова, колкото ти си готов да бъдеш, не, не може да се каже, че радиото е вободна медия универсално, радиото е свободна медия за този, който иска да бъде свободен и ние с теб знаем това...

Диана Янкулова:
- Разбира се, че радиото дължи своята свобода на личностите, които работят в него, въпреки че е имало и при това не толкова отдавнашни времена, когато директор на Хоризонт ни казваше, че и мечка да хванеш и да я сложиш в студиото и тя би могла да направи добро предаване. Практиката показа, че мечките не се справят.

Таня Величкова:
- Обществените медии са такива, каквито ги направим, не смятам, че трябва да робуваме на разделението – комерсиални- обществени медии. Медиите са такива, каквито са хората, работещи в тях, какъвто пазарът ги приеме и ги и иска.

Мариета Фидосиева:
- Не може новините да са само това кой какво казал! Високата глаголна температура на новините прави истинските новини. В нашата държава по-малко се прави и повече се говори и така става изместването на представата кое е новина!

Репротер:
- Това ли е причината фалшивите герои да влизат в новините, а истинските да ги няма?

Мариета Фидосиева:
- Защото качествените хора се оттеглиха от тази сцена! Знаеш как сме се опитвали да „вадим” събеседници, да не са тези, които се въртят на барабан като във всички медии. Търсили сме много сериозни хора, които разбират от проблемите, но сериозните хора не искат да попаднат в публичното пространство. Защото моментално влизат в барабана с помията.

Репортер:
- Уморява ли те тази битка?

Мариета Фидосиева:

- Не. Това ми е инстинкт вече .Това е професията ни.